Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Съдържание
Без рубрика:





Книга 8 Книга 9
Статии
Без рубрика
Международна научна конференция “Древните цивилизации и морето” във Варна 
 
Фото
     От 13 до 15 октомври 2004 г. Регионалният исторически музей – Варна, организира поредната си международна научна конференция на археологическа тематика. Това е четвъртият – вече традиционен – есенен форум от голям мащаб, който се провежда от специалистите на отдел “Археология,” като предишните три бяха съответно през 2001, 2002, и 2003 г. Трябва да отбележа, че за тази година това е всъщност третата международна научна среща, организирана от тях (двете други бяха през пролетта), като всички се радваха на успех и сред учените, взели участие в тях имаше имена от световна величина. Тази година темата бе “Древните цивилизации и морето”. Тя беше избрана специално, тъй като времето на провеждането съвпада със 70 годишнината на дългогодишния завеждащ на Археологическия музей – старши научен сътрудник д-р Михаил Лазаров, сега професор във Варненския свободен университет. Дълги години той работи именно по проблемите на морската търговия, на вноса на амфори по българското Черноморие през античността, занимавал се е с подводна археология.
     Поканата на Варненския музей за участие в конференцията приеха над 70 учени от 12 страни на Европа, но успяха да дойдат и изнесат докладите си 37. Част от тях пристигнаха във Варна водени от уважение към институцията – добре известния по света Варненски музей, а други – и поради личното си познанство с юбиляра. Освен от България, дойдоха учени от осем чужди страни – от Италия, Холандия, Гърция, Русия, Румъния, Чехия, Украйна и Македония. Повечето от тях са добре известни специалисти по различни теми в археологията, историята и лингвистиката, а не малък брой бяха и нумизматите.
     Tържественото откриване на конференцията бе от 16 часа на 13 октомври в зала “Одесос” на Археологическия музей. Многобройни приветствия към организаторите и към М. Лазаров бяха поднесени от държавни институции в града, от Археологическия институт при БАН – София, от редица музеи и университети в страната, а също и от някои чуждестранни гости. В 18 часа беше открита и съпътстващата изложба, подготвена от варненските музейни специалисти – “Старогръцка рисувана керамика от България”. Освен от сбирките на Археологическия музей, в нея са представени и едни от най-хубавите съдове от страната. Това стана възможно благодарение на чудесното колегиално съучастие на Националния исторически музей – София, на Регионалния исторически музей – Бургас и на градските музеи в Созопол и Карнобат. За съжаление и този път ръководството на Народния археологически музей в София отказа съдействие за тази важна експозиционна изява. Фото
     В изложбата са представени старогръцки чернофигурни и червенофигурни съдове от разцвета на рисувана керамика в древна Гърция от края на VІІ в. пр. Хр. до края на ІV в. пр. Хр. най-ранните са една кана с бягащи кози, дело на древен майстор от о. Родос към 610 гл пр Хр и една конична чаша от о. Хиос, датирана към средата на VІ в. пр. Хр. Между изложените керамични съдове украсени с различни сцени има и някои шедьоври на това прочуто изкуство. Сред тях изпъкват една червенофигурна кана с изображенията на Аполон и осемте музи, излезли под вдъхновената ръка на т. н. “Художник от Еретрия”около 430-425 г. пр. Хр., червенофигурен капак на лекане – (плосък съд с две дръжки) на който около 440 г. пр. Хр ш. Н. “Художник на фиалите” е изобразил жени в женското отделение на старогръцка къща в различни пози и занимания. С изключителна грация се движат младежките фигури нарисувани от “Художника на Клеофон” около 430 г. пр. Хр. върху голям кратер – съд за разреждане на вино, както и в ритуалните сцени по червенофигурна хидрия от Созопол от средата на V в. пр. Хр. Изложбата бе високо оценена както от участниците в конференцията и гостите, така и от Президента на Република Гърция г-н Стефанополус, който по съвпадение посети музея същата сутрин в рамките на официалната си визита в България.
     Същинската конференция започна с пленарна сесия на 14 октомври сутринта. Тя бе открита с доклад на професорът от Пражкия университет Ян Боузек: “Тракийската таласократия – мит или реалност?”, в който той проследи историческите извори за траките от късната бронзова епоха, които според някои древни автори са били владетели на морето по това време (т. е на морската търговия) и ги допълни със сравнително оскъдните археологически данни за това. Доц. Петър Делев от Софийския университет разгледа “Най-ранните връзки между Егейска Гърция и Тракия” въз основа на редица нови археологически открития в България и главно в югозападната й част. Много интересен беше също докладът на проф. Аргиро Татаки от Агина на тема “Морето като фактор за формирането на гръцките лични имена” – разбира се в древността. Проф. Мария Дуфкова от Пражкия университет разви темата “Морските мотиви в старогръцката вазова живопис”. Холандскишя професор Ян де Боер говори за “Най-ранните данни за старогръцка колоницаия по западния бряг на Черно море” въз основа на нови проучвания в Северна Добруджа – Румъния. Професорът от Ватиканския университет Данило Мадзолени проследи в доклада си “Морето и морските хора в раннохристиянските надписи”, като в него бяха използвани и няколко такива надписа от Варненския археологически музей.
     Следващите доклади от конференцията – на другите сесии на 14 и 15 октомври бяха подбрани тематично и хронологично, което даде възможност за сравняване на археологически паметници от различни страни и за оживени дискусии. Едната тема бяха култовете в античните градове по Черноморското крайбрежие и населението от вътрешността. Много интересни данни бяха представени от д-р В. Сърбу от музея в Браила, Румъния за “Изображенията на риби в тракийската торевтика”, в доклада на проф. Зл. Гочева “Култът към императора в Западнопонтийските градове”. Добър отклик получи и младия учен от Варненския музей И. Лазаренко, който разгледа въз основа на епиграфски и нумизматични материали “Божествената триада на Одесос” – трите главни божества на града през късната римска епоха.
     Друга важна тема бе проучването на античните амфори. Тук се открои докладът на д-р С. Внуков от Москва “Вносът на вино в късно скитските селища по Северозападен Крим”, където за пръв път въз основа на амфорните находки се прави опит за изчисляване на годишния внос на вино в този район и съответно – потреблението (на глава от население) на тази божествена напитка през І-ІІІ в. Н. Федосеев от Керч проследи вносът на вино от Синопе (античен град на югозападния бряг на Мала Азия – Турция) по Западния бряг на Черно море и Европейския Босфор – в Крим.(
     В нумизматичния раздел се открои докладът на ст. н. с. Ив. Карайотов от Бургаския музей “Общо понтийски нумизматични паралели”, в който той проследи общите сюжети в монетосеченето на някои антични градове от различни райони на Черноморското крайбрежие. Проф. М. Абрамзон от Магнитогорския университет разгледа някои интересни златни и сребърни антични монети от разкопките на древния град Диоскуриас в Абхазия – Грузия. Много добре бе приет и докладът на д-р К. Димитров от Археологическия институт в София “Монетарната политика на Месамбрия Понтика ( днешния Несебър – б.а.) през V-ІV в. пр. Хр.”
     Трудно е да се изброят всички приносни моменти в изложенията на повечето от участниците. Бих искал само да отбележа чудесното изследване на младия и многообещаващ учен-епиграф от София Н. Шаранков з”Нови тракийски лични имена и епитети на божества”, в който между другото за пръв път се изнася и личното име “Одесос” – по античното име на нашия град, което се появява за изненада в надпис от ІІІ в. от Филипополис (Пловдив).
     Международната научна конференция “Древните цивилизации и морето” определи отново Варна и варненския музей като центрове на българската археологията и нейното популяризиране по света. По утвърдената вече няколко годишна традиция се предвижда докладите да бъдат издадени в отделен том.

Александър Минчев
 
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма