Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Документална проза:

Поезия:

Есе:


Преводи:

Фрагменти:

Театър:


Книга 8 Книга 9
Статии
Фрагменти
Поетът и времето - за Атанас Далчев.
The Poet and Time – dedication to Atanas Dalchev. 
 
     Георги Велчев
     Калиакра - тихата вода, 1940


     Известно е - Атанас Далчев определяше себе си като автор на изречения, но какви изречения! Повечето от тях (ако не всички?) са в златния фонд на българската литература.
     Главното - бих казал - сърцевината в творчеството на писателя е поезията. Считан за създател на предметния стил в българската поезия, поетът през последните години на живота си (почина през януари 1978 г.) се радваше на почит и беше творчески следван от редица млади поети. Образно казано - Далчев стана баща на поети.
     За него поезията не беше само възможност за общуване. Определяше я като приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. Предпочиташе изкуството, което завладява действителността, ”Реализмът - пише Далчев — е по-скоро етическо, отколкото, естетическо понятие. Той предполага сила да видиш истината и смелост да я кажеш.” От реализъм е проникнато цялото творчество на поета, за това говорят още заглавията на неговите книги, поетически цикли и стихотворения: “Прозорец”, “Пръстен”, “Париж”, “Ангелът на Шартър”, “Грешният квартал”, ”Среща на гарата”, “Задните дворове”, ”Носачи на реклама”, “Камък”, “Къщата”, “Стаята”, “Балконът” “Вратите”...
     Стотици са преведените страници от него - проза и поезия. Той превежда от френски, руски, испански, немски език. Много от шедьоврите на немалко световни писатели станаха известни на българската читателска публика благодарение на неговите преводи. Ето имената само на една част от преведените автори: Адам Мицкевич, Шарл Бодлер, Шандор Петьофи, Пол Клодел, Константинос Кавафис, Марина Цветаева, Константин Паустовски, Николай Заболоцки, Николас Гилен, Хьолдерлин, Ф. Г. Лорка и антология на испанската поезия (съвместно с Ал. Муратов) и много други.
     Достойно внимание заслужава и третата страна от неговото творческо дело: критическата. “За равнището на една култура се съди не по поезията, а по критиката - отбелязва поетът. - Голяма поезия имат и примитивните народи.” Изградил се като писател ерудит, философски образован, с многостранен достъп до световната литература, Далчев ни завеща и изключително интересни критически статии, есета и портрети на писатели.
     Истинско явление за литературата ни беше книгата му “Фрагменти”, излязла за пръв път през 1967 г. Критически произведения на поета бяха издадени през 1980 г. - сборникът “Страници”. Четири години по-късно в том втори “Проза” на избраните му съчинения бяха публикувани също критически текстове. Там са включени много интересни наблюдения и мисли, които писателят споделя за превода, отстоява оригинално мнение в статията “За прилагателното”. Той извайва кратки, но впечатляващи портрети на световни писатели като Хемингуей, Жан-Пол Сартър, Стайнбек, Емили Дикинсън, Кавафис, Хьолдерлин и на съвременни български писатели. С проникновение разглежда творчеството на Ботев, Яворов, Дебелянов, Смирненски и други от нашите класици.
     Цялостното влияние, което Далчев оказваше и продължава да оказва върху българската литература, се родее с влиянието на Томас Елиът върху англоезичната литература.
     Далчев оприличава своя ум на повреден фенер, който припламва при неочакван допир. С присъщото си чувство за хумор поетът не очаква одобрение на неговите приумици от сериозните хора. Но той се надява, че те ще се харесат на тези, които са запазили още детския си поглед за чудноватото.
     Една от “вечните приумици”, които занимават поета още в ранните години на неговия творчески път e въпросът за времето. За него часовете капят върху пода... Също като спиците на колелетата на старите груби коли едносъщите дни се въртят... Годините растат и те затварят в самота... А стъмената река шуми и като времето тече... Тази невидима река разрушава и отнася материалните знаци на човешката култура. Но...Словото й оказва достойна съпротива, представата за вечност, обозрима от човека, е въплътена в Словото. Драматическата същност на човека е изразена в стиховете: “... не знам какво да правя/в мен живеят две души”. Това са думи на легендарната Сафо, живяла на границата между VII и VI век преди новата ера. Словото е живо. А колко от замъците, построени преди 2600 години, днес са върхът, лицето на земята?
     Макар да сравнява себе си с чудноватия фенер, Далчев е драматически поет. Драматизмът у него е породен от невъзможността “наведнъж да бъдем тук, и там - навсякъде, където могъщо и безкрайно бий животът”, от съзнанието, че идването на “вечната разбойница” е неизбежно и в крайна сметка животът е един неуспех. И не случайно в стихотворението си “Към родината” той изповядва: “страданието мен по-силно с теб ме свързва”.
     Сега, когато Атанас Далчев не е между живите, мнозина са тези, които с охота биха разказвали спомени за него. Друг въпрос е доколко са го познавали, какво е било отношението на поета към тях, мисля, че не е необходимо да напрягаме паметта си , за да изровим от нея думи със съмнителна автентичност и да ги приписваме на поета.
     Същественото, което той е сметнал за необходимо, го е написал. В неговото неголямо по обем творчество няма неразплавена руда. Всеки ред е със стойност на чисто злато, което е устойчиво на киселината на времето.

ДЕНЬО ДЕНЕВ


      The Poet and Time – dedication to Atanas Dalchev by Denyo Denev.
 
 
Назад [ 7 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма