Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Преводи:

Проза:

Имена:

Отзив:

Дискусия:

Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Отзив
Забележително събитие.
Remarkable event. 
 
     Премиерен концерт на Камерен ансамбъл “Симфониета”– Варна
     
     Проф. д-р ДИМИТЪР ХРИСТОВ
     Когато застанах пред афиша на оркестър “Симфониета” - Варна, си помислих: “Нещо става! Културно земетресение! Една община от мащаб на Варна създава нов камерен оркестър.
     За мене това е знак, дълбок по смисъл знак. В града очевидно има потребност от голямата музика. Например от нейните по-ранни форми. От финеса и чистата красота на класиката. От смислеността на българското в днешната голяма музика. Има нужда от артистичен ентусиазъм, от духовно движение. Потребността идва отдолу. От публиката. Вярно осъзната е от Общинския съвет. И ето, той действа...
     13 март. Неделя. Матине. Претъпкана зала на Градската художествена галерия. Внасят допълнителни столове. Появява се публиката за голямата музика. Входът е свободен! Ето я, показала се във всички възрасти – щастлива, усмихната в очакванията си.
     Диригентът проф. Милко Коларов, един голям български музикант, се обръща към публиката със слова. Преди всяка пиеса. Той знае как да го направи, защото го чувства. Уважава публиката си, обича я. Не се дели от нея чрез дистанцията на диригентския пулт и сцената. Прави го заради нея. И затова е искрен, вълнуващ в собственото си вълнение. Разбираме го и сме му благодарни.
     В оркестъра си той е подредил опитни изпълнители. До всеки от тях седи млад музикант, често дори юноша. Нека младостта се учи от опита! Да се подготвя бъдещето.
     Три пиеси за щрайха от Панчо Владигеров. Преди 106 години този велик български композитор се ражда в ... Цюрих. На 13 март. Милко Коларов е негов ученик по композиция. Почит, която трябва да се пази. Постига плътния, елегично красив тон на Владигеровата музика, разпява я, изгражда я в дългите й линии, дава й наслаждение, примесено с малко горест.
     После на рояла сяда проф. Димо Димов. Концерт за пиано и оркестър от Хайдн в ре мажор. Задълбочен, вгледан сякаш във вечността, този виртуозен български пианист показа майсторството си в брилянтни тонови каскади, в контраста на загадъчно разливащи се тъмни Хайднови конструкции. Хайднова феерия от радост, примесена с неочаквана сериозност. Прекрасен акомпанимент от оркестъра.
     Пак слово. Милко Коларов ни разсмива с Моцартови преживелици. Моцарт отива да представи бъдещата си съпруга Констанце на баща си в Залцбург. Бащата ги изпъжда. Не е съгласен с брака. Двамата млади се отбиват в Линц на връщане. Местният граф ги приема с радост. Месец забавления. От тях остава симфонията “Линц”, № 36. Фантастично произведение на красота, радост от живота, малко сълзи, малко буря, много игривост. Това постига оркестърът. Брилянтни пасажи с техническа безукорност. Това е по силите на малцина оркестрови музиканти. Ето че “Симфониета” ги има! Милко Коларов много е работил, но и много е получил от музикантите си. Толкова е труден всеки първи концерт на оркестър...
     Накрая цветя, цветя.
     Концертът бе като обилен чист прозрачен дъжд след знойна задушаваща суша. Вдъхнахме с пълни гърди. Сред вилнеещата масова култура, с комерсиализираните до глупост и разкрепостен цинизъм медии, в толкова трудните за сериозните музиканти, сред оправдаващата всяка морална безскрупулност търгащина, виждаща духовността в голотата и секса. Питам се за кого ли тия медии го правят?! След като техните предполагаеми ентусиазирани консуматори изобщо не четат, не гледат, не слушат медии – те са в барове и ресторанти, в нощни клубове, на улицата. От тях не се вдигат тиражи. С такова поведение падат тиражи! Не гледам телевизиите им; там рядко има нещо смислено за гледане. Не чета вестниците им; там нищо умно не се намира. Ако попадна на радио, се отдръпвам като опарен. Оставам само с новините. Макар че и там мърморя...
     Господи, каква чистота има във Владигеров, в Хайдн и Моцарт!
     Защо я забравяте, всички “Вий”, както би казал поетът?
     Е, след нощта ще дойде ден...



      Remarkable event – critical notice by prof. Dimitar Hristov about the premiere of the “Symphoniette” chamber ensemble – Varna.
 
 
Назад [ 7 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма