Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Есе:

Преводи:


Проза:

Дискусия:

Портрет:

Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Поезия от Ана Боянова.
Poetry by Ana Boyanova. 
 
Ана Боянова e родена в София, завършва Музикална академия със специалности солово пеене и пиано. Авторка е на книгите: „Любов за двама и още някой” (1992, повест), „Мой Фараоне” (1994, стихове), „Музика за глухи” (1995, стихове и есета), „Непредсказани мисли” (1996, стихове), „Девет пиеси за маниак и оркестър” (1998, разкази), „Не вярва конят” (1999, стихове), „Ангелски сънища” (1999, повест), стихосбирките „Молитвеник” (2000), „Ти, който не си на небето” (2001), „Искам да съм” (2002); публицистика: „Лора – една въздишка” (2000, книга за пианистката Лора Димитрова), „Изповеди” (2001, книга за композитора Александър Текелиев), „Реквием за Петьо” (2002, за балетиста Петър Торнев-син), „Обречени стъпки” (2004, за балерината Пенка Енчева). Занимава се с преводи от полски и с журналистика. Под печат е новата й стихосбирка „С поздрав: Каин”.
     
     АНА БОЯНОВА
     
     С ПОЗДРАВ: КАИН
     
     
     ***
     На осмия ден
     Той сътвори изкушението.
     Не за нас го създаде -
     на себе си сложи капан...
     Цяла вечност бяга от него.
     Цяла вечност спасявам
     божеството у мен...
     
     ***
     Да бях камък -
     щях да мълча
     по принуда.
     Да бях дърво -
     щях да шумоля с листа
     по призвание.
     Да бях птица -
     щях да пея
     по необходимост.
     А аз съм човек
     и трябва да надвикам
     тишината си.
     
     ***
     Защо вече нямам
     отражение в езерото?
     Себе си ли загубих,
     или водата ми изневери?
     
     Защо вече нямам
     нишка в мъглата?
     Себе си ли скъсах,
     или Пътят ме изостави?
     
     ... Всеки грях е спасение,
     ако си върнеш Света.
     
     
     ***
     Щом още отглеждам семето,
     щом още сънувам забранения плод,
     щом още броя сребърниците -
     значи съм грешен.
     
     Щом казвам, че имам враг,
     щом лъжата си ляга до мен,
     щом са ми свидни трохите -
     значи съм грешен.
     
     Докато чакам поклон,
     докато вадя камшик,
     докато нищо не ми е достатъчно -
     все ще съм грешен.
     
     Отвъд хоризонта
     няма грях и закон,
     защото няма човеци.
     
     ***
     Мястото ни за среща
     е толкова малко,
     колкото две чапли
     да застанат
     по на един крак.
     
     Времето ни за среща
     е толкова кратко,
     колкото двете чапли
     да се погледнат.
     
     Смисълът на срещата ни
     е толкова голям,
     колкото
     съществуването на чаплите.
     
     ***
     Няма да ти пратя писмо по гълъб,
     защото още не зная
     небесната азбука.
     
     Няма да ти пратя писмо по гълъб,
     защото птиците вече
     не вярват в синевата.
     
     Няма да ти пратя писмо по гълъб,
     защото утре животът
     ще се свие от самота.
 
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма