Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Есе:

Преводи:


Проза:

Дискусия:

Портрет:

Книга 8 Книга 9
Статии
Преводи
Поезия от Анатолий Величковски.
Poetry by Anatoliy Velichkovski. 
 
     Анатолий Величковски е роден през 1901 г. във Варшава в семейство на дворяни. Детството си прекарва в Елизаветград, Украйна, където баща му е офицер в Кавалерийското училище. Шестнадесетгодишен емигрира по време на болшевишката революция във Франция, работи в заводите „Рено” в Париж и като нощен таксиметров шофьор. Стиховете му стават известни в Русия едва през 90-те години на XX век, но в средите на руската емиграция е популярен като поет с тютчевски лиризъм, забелязан още през 1946 г. от нобеловия лауреат Иван Бунин. Публикува в Париж лиричния сборник “С метла под елите” и повестта “Богатият”. Умира на 2 януари 1981 г. в Булон. Погребан е във френския град Кламар, недалеч от гроба на големия руски философ Николай Бердяев. След смъртта му Рене Хера публикува сборник с негови стихове, озаглавен “Неръкотворна светлина”.
     
     ***
     Отдавна вече тъй върви света,
     че всеки е с утеха нееднаква.
     И всекиго застига участта
     да иска нещо и да недочаква.
     
     Смъртта ужасна вечно е била
     за старците, привикли да живеят,
     да сплетничат, да носят очила,
     зад вестник да се крият те от нея.
     
     Че не умрях на двайсет ми е жал.
     Тогава нямах скверната привичка
     да зная,че прекрасен идеал
     безпощадна мъст за всичко.
     
     
     ***
     Да е печален този век!
     Не предпочете той Изкуството.
     Измисли вместо него, че човек
     е границата, а зад нея – пусто.
     
     Но ти самият провери,
     виж безпорядъчните сенки.
     Ще разбереш ти сам дори:
     нагоре няма и стъпенки.
     
     
     ***
     Тъй палят пред врази
     на полка свидното му знаме.
     Несбъднатото запази,
     не спомняй дим, а пламък само.
     
     И не усещай – ден след ден –
     изгарящата своя мъка.
     Загубилият вяра е блажен,
     като отрекъл се от пъкъл.
     
     
     ***
     Обръщам се назад кръгом –
     навек напуснатия дом.
     От пода е израснало стъбло
     и късчета прозоречно стъкло
     със зайче слънчево играят
     сред съсипните на сарая.
     А бурен сякаш със резец
     дълбае. И цъфти синчец.
     Как напористо той напада,
     зад полусрутена ограда
     сияе с древна красота.
     И виждам вече друг света.
     О, как в отсъствие на хора
     по-чист изгрява тук просторът!
     
     Превод от руски Тихомир Йорданов




      Poetry by Anatoliy Velichkovski translated by Tikhomir Yordanov.
 
 
Назад [ 5 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма