Съдържание |
|
Резонанс:
|
Поезия:
|
|
Есе:
|
Преводи:
|
|
Проза:
|
Дискусия:
|
Портрет:
|
|
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии |
Преводи | Поезия от Анатолий Величковски.
Poetry by Anatoliy Velichkovski. |
|
Анатолий Величковски е роден през 1901 г. във Варшава в семейство на дворяни. Детството си прекарва в Елизаветград, Украйна, където баща му е офицер в Кавалерийското училище. Шестнадесетгодишен емигрира по време на болшевишката революция във Франция, работи в заводите „Рено” в Париж и като нощен таксиметров шофьор. Стиховете му стават известни в Русия едва през 90-те години на XX век, но в средите на руската емиграция е популярен като поет с тютчевски лиризъм, забелязан още през 1946 г. от нобеловия лауреат Иван Бунин. Публикува в Париж лиричния сборник “С метла под елите” и повестта “Богатият”. Умира на 2 януари 1981 г. в Булон. Погребан е във френския град Кламар, недалеч от гроба на големия руски философ Николай Бердяев. След смъртта му Рене Хера публикува сборник с негови стихове, озаглавен “Неръкотворна светлина”.
***
Отдавна вече тъй върви света,
че всеки е с утеха нееднаква.
И всекиго застига участта
да иска нещо и да недочаква.
Смъртта ужасна вечно е била
за старците, привикли да живеят,
да сплетничат, да носят очила,
зад вестник да се крият те от нея.
Че не умрях на двайсет ми е жал.
Тогава нямах скверната привичка
да зная,че прекрасен идеал
безпощадна мъст за всичко.
***
Да е печален този век!
Не предпочете той Изкуството.
Измисли вместо него, че човек
е границата, а зад нея – пусто.
Но ти самият провери,
виж безпорядъчните сенки.
Ще разбереш ти сам дори:
нагоре няма и стъпенки.
***
Тъй палят пред врази
на полка свидното му знаме.
Несбъднатото запази,
не спомняй дим, а пламък само.
И не усещай – ден след ден –
изгарящата своя мъка.
Загубилият вяра е блажен,
като отрекъл се от пъкъл.
***
Обръщам се назад кръгом –
навек напуснатия дом.
От пода е израснало стъбло
и късчета прозоречно стъкло
със зайче слънчево играят
сред съсипните на сарая.
А бурен сякаш със резец
дълбае. И цъфти синчец.
Как напористо той напада,
зад полусрутена ограда
сияе с древна красота.
И виждам вече друг света.
О, как в отсъствие на хора
по-чист изгрява тук просторът!
Превод от руски Тихомир Йорданов
Poetry by Anatoliy Velichkovski translated by Tikhomir Yordanov. |
|
Назад
[ 5 ]
Напред
|
|