| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Проза: |
| Дискусия: |
| Портрет: |
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
| Статии | |
| Преводи | |
Поезия от Анатолий Величковски.
Poetry by Anatoliy Velichkovski. |
|
Анатолий Величковски е роден през 1901 г. във Варшава в семейство на дворяни. Детството си прекарва в Елизаветград, Украйна, където баща му е офицер в Кавалерийското училище. Шестнадесетгодишен емигрира по време на болшевишката революция във Франция, работи в заводите „Рено” в Париж и като нощен таксиметров шофьор. Стиховете му стават известни в Русия едва през 90-те години на XX век, но в средите на руската емиграция е популярен като поет с тютчевски лиризъм, забелязан още през 1946 г. от нобеловия лауреат Иван Бунин. Публикува в Париж лиричния сборник “С метла под елите” и повестта “Богатият”. Умира на 2 януари 1981 г. в Булон. Погребан е във френския град Кламар, недалеч от гроба на големия руски философ Николай Бердяев. След смъртта му Рене Хера публикува сборник с негови стихове, озаглавен “Неръкотворна светлина”.
*** Отдавна вече тъй върви света, че всеки е с утеха нееднаква. И всекиго застига участта да иска нещо и да недочаква. Смъртта ужасна вечно е била за старците, привикли да живеят, да сплетничат, да носят очила, зад вестник да се крият те от нея. Че не умрях на двайсет ми е жал. Тогава нямах скверната привичка да зная,че прекрасен идеал безпощадна мъст за всичко. *** Да е печален този век! Не предпочете той Изкуството. Измисли вместо него, че човек е границата, а зад нея – пусто. Но ти самият провери, виж безпорядъчните сенки. Ще разбереш ти сам дори: нагоре няма и стъпенки. *** Тъй палят пред врази на полка свидното му знаме. Несбъднатото запази, не спомняй дим, а пламък само. И не усещай – ден след ден – изгарящата своя мъка. Загубилият вяра е блажен, като отрекъл се от пъкъл. *** Обръщам се назад кръгом – навек напуснатия дом. От пода е израснало стъбло и късчета прозоречно стъкло със зайче слънчево играят сред съсипните на сарая. А бурен сякаш със резец дълбае. И цъфти синчец. Как напористо той напада, зад полусрутена ограда сияе с древна красота. И виждам вече друг света. О, как в отсъствие на хора по-чист изгрява тук просторът! Превод от руски Тихомир Йорданов  Poetry by Anatoliy Velichkovski translated by Tikhomir Yordanov. |
|
|
Назад
[ 5 ]
Напред |
|
