Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Есе:

Преводи:


Проза:

Дискусия:

Портрет:

Книга 8 Книга 9
Статии
Преводи
Архитектурата на Варна - поглед отвътре.
“The Architecture of Varna – an inside view”. 
 
     АРХ. СТАНЧО ВЕКОВ
     
     Повод за подобен поглед дава поредният Архитектурен салон - Варна 2005, организиран от Съюза на архитектите в България (САБ) - Дружество Варна, и регионалната колегия на Камарата на архитектите в България (КАБ)с любезното съдействие на Община Варна.
     Три са новите неща, които формално отличават салона от предишните: първо - организаторите са само САБ и КАБ, САБ като творческа организация , а КАБ като професионална организация на “архитекти, които извършват проектантска дейност”, както е записано в устава на камарата; второ - регламентът допуска участието не само членове на двете организации, но и за пръв път на студенти от ВСУ; трето - Домът на архитекта във Варна, ул. ”Мусала” 10, за пръв път е домакин на тази проява.
     На 25.04.2005 г. желаещите да присъстват на откриването едва успяха да се съберат в камерното пространство на Дома на архитекта, за разлика от участниците, които тази година са значително по-малко в сравнение с предишни издания на значимото за архитектурния живот във Варна събитие. Тази първа констатация, която се налага, едва ли се дължи на по-ранната дата - обикновено салонът се планира в края на април, когато строителният сезон е в самото начало, а много от обектите са все още в последната, довършителна фаза. Не би трябвало да бъде причина и чисто техническата страна по подготовката и заявката за участие на експозиционните табла с размери 840 х 594 мм.
     В търсене на отговор нека припомним, че изтеклата година беше белязана от значителни промени, които засягат целия отрасъл строителство, в това число проектната дейност, каквато представлява изготвянето на проектите, без които е невъзможна реализацията на всеки архитектурен обект.
     Става въпрос за появата на нов правен субект в българското законодателство, наложен от Европейския съюз, предвид бъдещото членство на България в него и необходимостта от уеднаквяване на стандартите, с всички произтичащи от това условия и последствия. Беше учредена Камарата на архитектите в България, която всъщност се явява продължител на делото на Българската инженерно-строителна камара БИАК, създадена още през 1937 г., каквато е била практиката във всяка от същите тези европейски страни, към чиято общност се стремим днес. С решение на Общото събрание на САБ, по ЗЮЛИУ, през 1989 г. се стига до първата регистрация от 1991 г. и до пререгистрацията през 2001 г.
     Къде е връзката между новата формация КАБ и слабото участие на колегията в Архитектурния салон 2005, разкрива една по-дълбока интерпретация на фактите.
     Не е необходимо човек да е специалист, за да забележи колко много се строи както в черноморските курорти от Албена до Приморско, така и във Варна и региона. И никакви ограничителни режими не са в състояние да спрат тази строителна експанзия, докато законодателството не принуди самите участници в нея да “играят” по правилата, които браншовите организации на самите строители, архитекти и инженери, предприемачи и потребители определят и налагат.
     В тази посока трябва да се търси и приносът на Камарата на архитектите, която регламентира дейността по изготвяне на проектите и авторските права като свободна професия. В този смисъл тя е независима страна в процеса, а не държавен или общински служител, който до вчера е съвместявал две, че и повече функции, без това да бъде закононарушение, както сега постановява законът. Всъщност става дума за един морален праг. И ако се върнем на строителната експанзия във Варна и региона, ще видим дори с непредубедено око, че повечето от сградите - особено жилищните, натрапчиво се повтарят, често имитирайки себе си, сякаш са дело на един и същ автор или екип, разпределени по райони?! Вероятно поради същата причина в салона отсъстват проектите на многобройните жилищни кооперации, които се строят на всеки ъгъл. Получава се така, че авторите им остават анонимни - явно оценката на професионалната колегия, както и евентуалните признания и награди нямат никакво значение за тях. И може би с право... Защото това, което се вижда в архитектурния пейзаж на Варна, е един невероятен конгломерат от прави и криви линии, повърхнини и обеми, а наложилите се мансардни покриви със скупчените като куфари табакери, кули и кулички, наречени в ЗУТ (Закон за устройство на територията) “архитектурни елементи”, са в ярък дисонанс с характерната за града следосвобожденска архитектура. Както е известно, авторите на прекрасните сгради, издържани в различни неостилове, са възпитаници на прочути европейски университети. За тях е било въпрос на чест и в същото време норма, изисквана от закона, да поемат и защитят с лиценз и личен щемпел цялата отговорност за резултата от своята дейност - от изготвянето на проекта до приключването на строежа. Свободният пазар се превръща в единствения регулатор и коректив едновременно, който определя качествен или некачествени е обектът, добра или лоша е архитектурата. Ето как, по естествен път, архитектурата става предмет на обществена оценка, поема социални ангажименти и в този смисъл излиза извън обсега на зависимост от служебната йерархия. Само по този начин архитектурата би изпълнила основната си функция - да служи на обществото, да решава актуалните проблеми на неговото развитие в определения момент и на конкретното място.
     Как отразява тази изконна мисия на архитектурата Архитектурният салон Варна 2005? Общо 23-ма автори, сред тях 7 студенти, излагат творбите си, които обхващат проекти и реализации от жилищни до обществени сгради, както и една концепция за развитие на Варна на арх. Владимир Попов и арх. Красимир Петров, номинирани за награда “Варна” за цялостен принос към архитектурното развитие на града. Останалите награди:
     1. На САБ - арх. Галина Балева и арх. Мартин Христов за жилищния комплекс “Долче вита” - Свети Влас.
     2. На САБ - Дружество Варна - арх. Димитър Кръстев за Жилищния комплекс в кв. “Виница”.
     3. На КАБ - Регионална колегия - арх. Лиляна Саралиева, арх. Илиан Владимиров и колектив за Автосалон и автосервиз “Еуротон” ООД - Варна.
     Какво обаче показва Архитектурният салон 2005 извън наградите и доколко той може да бъде представителен за състоянието на архитектурния пейзаж на Варна? Реализираните обекти са едва половината от всички представени, като преобладават жилищните пред обществените сгради, т.е. адекватно на реалния строителен пазар. Жилищните сгради са два вида: индивидуални (едно- и двуфамилни) и кооперативни (апартаментен тип, със средна и висока етажност, най-често с обществено обслужване в приземните етажи). При индивидуалните жилищни сгради се наблюдава стремеж към интерпретация на традиционната българска къща от Възраждането, като тенденцията, сама по себе си положителна, се простира от откровено повтаряне на образци (почти реставрация) до по-съвременно и свободно третиране. Липсват, общо взето, смели опити за по-дълбоко навлизане в тази проблематика, защото не външните типологични и архитектурни белези са признак за приемственост, а философското преосмисляне и прилагане на традицията.
     Тук бих посочил жилищната сграда в “Трошево” на арх. Димитър Кръстев, в която чрез познати традиционни прийоми - еркери, дълбоки стрехи и скатни покрития, се постига съвременен образ, вписан в конкретната околна среда.
     Подобна тенденция се забелязва и при хотел ”Дръстър” в Силистра на арх. Наталия Люцканова - опит за една построманика, ако може така да се определи избраната по-сурова стилистика на архитектурния образ, който препраща към средновековната българска архитектура, колкото и бедна на примери да е тя.
     Подобна стратегия с интерпретиране на вече отминали стилове и образи явно се оказва печеливша - не само по света, а вече и у нас. Очевидна е необходимостта от връщане на характерен облик на сградите, който да бъде нещо повече от формално композиране на елементи или “цитати” на познати или чужди образци.
     Всичко това води в крайна сметка отново до онези тъжни и толкова обговаряни заключения за днешната “архитектура на прехода”, която все още се лута в лабиринта на архитектурната история от древността до наши дни. Кога най-сетне ще осъзнаем, че да се постигнат само техническите параметри на заданието и непременната печалба от всеки квадратен метър застроена площ, налагана безпрекословно от строителя, предприемача или инвеститора, не стимулира национално отговорната политика, която изискват от нас високите стандарти на Европейския съюз. Качеството на живот, което искаме да постигнем, зависи в най-голяма степен от качеството на дома, в който живеем. Да се надяваме, че новата българска архитектура постепенно ще се оттласне от чисто утилитарната си функция, за да потърси по-висши нива за естетически и социални послания. Само те биха могли да я издигнат като творчество, което се идентифицира с историята на човечеството и в този смисъл олицетворява самото време.
     
     * Награда на САБ за реализация на жилищна сграда 2004 г., носител на награди от национални конкурси и прегледи; член на УС на САБ - Дружество Варна; член на КАБ – Варна




      “The Architecture of Varna – an inside view” – by Arch. Stancho Vekov.
 
 
Назад [ 6 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма