Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Есе:

Преводи:


Проза:

Дискусия:

Портрет:

Книга 8 Книга 9
Статии
Дискусия
Градът в окото на морето.
“The Town in the Eye of the Sea”. 
 
Спомен за Коста Терзистоев - изтъкнат варненски художник-фотограф, изкушен през втората половина на миналия век и от магията на киното
     
     В един от своите бележници съм записал: “В миналото към Варна се отправяха наши и чуждестранни кинематографисти, за да заснемат по крайбрежието документални, научно-популярни и части от игрални филми. Може да прозвучи странно, но нашият град с природните си дадености имаше реална възможност да се превърне във втори център за българското кино.” Споделеното убеждение е на КОСТА АТАНАСОВ ТЕРЗИСТОЕВ, изтъкнат варненски художник-фотограф (изкушен през втората половина на ХХ век и от магията на киното. Бележник, съхранил негови мисли, споделени по време на сутрешни разходки край морето, когато (се ражда утрото) на изплавалото от хоризонта огнено слънце очертава искряща водна пътека. към новия ден. Тогава прошепваше: “Мисли за нещо хубаво, за да го постигнеш.” Всъщност какво постигна през своя осемдесет и девет годишен живот творецът Коста Терзистоев?
     Роден е през 1891 г. в Енеджи, Лозенградско, а от 1906 г. изучава при тревненски майстор тънкостите на фотографията. Като пленник през Първата световна война работи във фотоателиетата на Атина, а от 1920 г. се установява във Варна и с брат си Ангел Терзистоев открива “фотографически ателиета за художествени снимки”. По-късно самостоятелно ръководи известното в града, в близост до училище “Сулини”, фотостудио “Етюд”.
     Извън стотиците портрети погледът на художник-фотографа Коста Терзистоев е привлечен от забележителната архитектура на стара Варна и красивите околности. Но най-вече от морето - романтичните изгреви, пенестите вълни, искрящите светлинки над водната повърхност, рибарите, лодките, мрежите... Често в компанията големият художник-маринист Христо Каварналиев. В продължение на няколко години, с фоторепортажи и пейзажи, отпечатани в местната и столичната преса, Коста Терзистоев се утвърждава като обективен летописец на всекидневието на морския град. През 20-те и 30-те години на миналия век авторитетното списание “Морски сговор” е богато илюстрирано с негови снимки. Софийската “Илюстрована седмица” отделя място предимно на събитийните му репортажи, сред които тържествата за 50-годишния юбилей на Морското училище в присъствието на цар Борис III, царица Йоанна, принц Кирил, принцесите Евдокия и Надежда... Снимки, снимки, снимка - студийни портрети на известни варненски фамилии, пейзажи с впечатляващи композиционни решения, репортажи от откриването на новата железопътна гара, морските бани, мразовитите дни на 1929 г., училищно строителство, селскостопанският събор -1935 г., политически демонстрации, разбиване вратите на варненския затвор... Всички с усет към красивото, актуалното и винаги с пристрастие към паметта на Варна.
     В края на 1928 г. вестникът за култура и обществен живот “Морско ехо”, издаван във Варна, известява: ”Фотографските ателиета “Етюд” на братя Коста и Ангел Терзистоеви на ул. “Шести септември” и “Владислав” за художествени снимки разполагат с филмов апарат и се приемат поръчки. “Това е времето и на друг изтъкнат фотограф-художник, заснел вече през 1926 и 1928 г. варненските филми “Курортен сън” и “Когато любовта говори” – Панайот Кенков, а любителският киноклуб е обединил приятелите на белия екран. В града се издава специализиран вестник за филмова информация, реклама и конкурси “Киноек” с редактор Александър Бегажев. Но преди всичко е времето, когато над двадесет игрални филма, създадени от Васил Гендов, Борис Грежов, Кеворк Куюмджиян, Васил Бакърджиев, Николай Ларин... творят историята на българското киноизкуство. След подготовка, Коста Терзистоев уверено решава да навлезе в примамливите пластове на киното, да насочи филмовия си апарат “Ернеман” към красивото и интересното в града и околностите, към известни личности и родове. Но и към сюжет за игрален филм. В потвърждение на тона вестник “Черно море” през февруари 1929 г. информира: “Напоследък филмовото изкуство във Варна се подема енергично. Освен г-н Панайот Кенков един сериозен ратник в това поле е нашият съгражданин г-н Коста Терзистоев. Със своя опит и познания във фотографското изкуство той се заел да създаде кинофилмов отдел към своето фотографско ателие “Етюд” с всички необходими инсталации и апаратури. Освен това има вече съдействието на художници, писатели и специалисти, с чиито помощ и ръководство ще снима скоро първия си филм. Поздравяваме г-н Терзистоев и вярваме, че неговите усилия ще бъдат добре преценени от интелигенцията във Варна и страната.”
     Два месеца по-късно варненци научават любопитната новина, че Коста Терзистоев от няколко дни е в София за купуване филмова лента, необходима, както съобщават вестниците, “за филма, който ще се инсценира през пролетта или лятото. Приготовленията за този филм са почти привършени. И предстои да се подбере необходимият антураж от любители, които ще участват в него. Сценарият се подготвя от наш познат сценарист. Частната инициатива и тук се явява първа, за да допринесе пропагандиране хубавите ни курорти”. Подготовката за мечтания игрален филм бавно заглъхва пред шумно рекламираните предстоящи демонстрации на говорящ филм във Варна - лятно кино “Палас”, от главния директор на германска филмова къща.
     Междувременно на 7 юни 1929 г. се случва любопитно, неповторимо събитие, на което варненци се любуват с нескрит интерес. Предизвикват го 36 италиански бойни хидроплана, които прелитат над града и кацат във Варненското езеро. Онзи вестник “Черно море” приповдигнато огласява: “Гледката беше великолепна. Целият град бе се стекъл при бреговете на езерото да им се любува. Хвърчилата като 36 фантастични допотопни бели птици с разперени крила плуваха като голямо ято чайки над гладките води, обливайки корпусите си с бистри струи. Преживяхме ново време - на автомобила, на радиото, на аероплана. А там, в стоманените гърди на тия птици, видяхме да се демонстрира съвършената сила на италианския технически гений. Възторзите пред тези чудновати птици и обаянието им карат всекиго да се замисли: ето го утрешния ден, ето ти средствата за борба за живот и смърт там горе, във въздуха, в безкрайните небесни ширини...” Сред стотиците варненци, независимо един от друг, с кинокамери в ръце са Коста Терзистоев и Панайот Кенков, които заснемат събитието. (Тъй като в случая става дума за Коста Терзистоев, проследяваме само неговия разширен филмов репортаж. Резултатът се заключава в следното - филмовият материал веднага е проявен и седмица по-късно прожектиран в Държавното ученическо кино (по спомените на К.Т.).
     Отново оня в. “Черно море” информира: “На 15 юни 1929 г. имахме случая да присъстваме при прожектирането на филма “Посрещането на италианската въздушна ескадра във Варна”, снет от нашия съгражданин г-н Коста Терзистоев - фото “Етюд”. Останахме силно изненадани от ясните и добре сложени технически снимки и от добрия подбор на моментите. Наистина това е един добре изработен филм, който по нищо не отстъпва на европейските. На прожекцията присъстваха много вещи лица по киноизкуство, които се изказаха много ласкаво, както и италианският консул в града, който откупи първото копие за Италия.” Дали е правено второ копие, е неизвестно, а и самият Коста Терзистоев в преклонната си възраст не можа да установи това. Всъщност с доказателна стойност се налага фактът - такъв късометражен репортажен филм е реализиран, прожектиран и изпратен по дипломатически път в Италия. В случая печели само историята на българското кино, в която още съществуват неизследвани пространства.
     През август същата 1929 г. във Варна се открива 16-ят национален колоездачен събор с участие на 1000 колоездачи от всички дружества. Огласената програма отново привлича вниманието на варненци, които часове пред катедралния храм аплодират колоездачите и техния воевода Кършинов. Главната улица до градски колодрум, по която дефилират съборяните, и трибуните над бетонната състезателна писта се огласяват от приветствените възгласи на многолюдното гражданство. След молебен, отслужен от митрополит Симеон, Н.В. Цар Борис III прави преглед на строените колоездачни дружества, които преминават в церемониален марш. Всичко това, видяно и заснето от Коста Терзистоев, за да се превърне в още един репортажен филм, прожектиран също в Държавното ученическо кино - Варна. Но и тук времето не е оставило следи.
     Защо все пак Коста Терзистоев не опита и в игралното кино?
     Преди всичко принудителното примирение пред настъпващата нова епоха на световния филмов екран, когато “великият ням” проговаря и започва триумфът на говорящия филм, а множество утвърдени кинематографисти заживяват със спомени от близкото минало. Коста Терзистоев беше категоричен: “Навлизането на звука в игралното кино изискваше големи финансови възможности, каквито нямах. Те решиха края на мечтите ми. Оставаше възможността да продължа в документалното и научнопопулярното кино. Такъв е животът!” И той заснема “Дърводобив в с. Долни чифлик” - откупен от собственика на предприятието, и “Река Камчия - от Пода до устието”, “Посрещането на цар Борис III и царица Йоанна във Варна след тяхната сватба” (последният по данни от сина му Енчо Димитров).
     Това е и краят на неговото кинематографично дело. Като художник-фотограф е многократно награждаван, бил е председател на фотографско дружество и директор на “Българска фотография” - Варна. Умира през 1990 година.

ГЕОРГИ СМИЛЕНОВ


      “The Town in the Eye of the Sea” – a memory of the famous art photographer Kosta Terzistoev by Georgi Smillenov.
 
 
Назад [ 8 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма