Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Фрагменти:

Имена:

Къси разкази:


Прожектор:

Бележник:

Палитра:

Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Поезия от Красимир Симеонов.
Poetry by Krassimir Simeonov. 
 
     Красимир Симеонов - роден на 4 юли 1967 г. във Варна. Завършва българска филология в Шуменския университет „Константин Преславски”. Автор е на стихосбирките „Видове” (2003) и „Кожа” (2004). Под печат е новата му поетична книга „Езерни очи”.
     
      КРАСИМИР СИМЕОНОВ
     
     ЖАЖДАТА НА МАМА

     
     
      Нали е смисълът в това:
      за жаждата си кладенец
      дълбае всеки.
      ...И водата в него да е бистра
      като сълзата на дете.
      Д. Денев

     
     
     “Откъдето се завръщам,
     не видях
     зеленото търпение на хълмовете
     и мекото докосване
     на близките неща около нас.
     
     Бодливи светове видях,
     утаени
     в очи на ближни хора.
     Напукана земя и дъждове,
     които я дълбаят
     още повече...
     
     Завръщам се.
     Бъди спокойна.”
     
     ...Попива всяка моя дума мама.
     
     СТЪПКИТЕ НА ДРУГИТЕ
     
     Понякога вървя след тях
      през буци пръст;
     навлизам във гората
     и преследвам
     парцалчетата
     от съдраните им дрехи.
     
     Някъде преди върха
      из камънаците
     късам паяжинката, която
     ни държи.
     
     Но никога не спирам
      със омраза
     да моля себе си
     да продължим.
     
     БОЛЕСТ НА СРЕДНАТА ВЪЗРАСТ
     
     Ако някой път не смогнеш да ме следваш
     и задъхано ми разрешиш
     да продължа без теб,
     не ме ревнувай
     от блаженството ми -
     със всеки стих да те напускам.
     
     Ако понякога е трудно да ме следваш - спри!
     Детето ни играе в двора -
     под дървото на живота,
     и те чака.
     А мене гарван ме отнася
     в тъмните страни.
     
     Там, по ветровитите полета, из браздите скитат
     мърляви старици и деца.
     Те не ми говорят, те са със
     изтръгнати езици
     и бурите са изсушили
      техните меса.
     
     Там, на пролетния хълм, цъфти
     най-чудна маргаритка -
     обикнеш ли я, тя умира.
     Но аз лежа до нея
      и й тананикам.
     
     Не ме разпитвай,
     когато се завръщам,
     за белезите и строшения гръбнак.
     Ще ме завиеш със косите си и ще ми мине,
     но цветчето
     в ураганното ми тяло оцеля.
     
      Аз искам
     в една безлунна нощ да се стопя
     като тор във коренчетата
     поне на още две такива маргаритки...
     
     Детето ни ще спи.
      Ти ще гледаш телевизия.
     
     ЕРОТИКА НА ВЪЗПРИЯТИЯТА
     
     По-нежен от езика на змия
     е погледът,
      със който те събличам.
     
     Ръцете ми,
      опарени от твойто жило,
      си веят със ветрилото
     от крилца на пеперуди.
     
      Едва дочувам:
     - Толкова е топло днес...
 
 
Назад [ 2 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма