Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Фрагменти:

Имена:

Къси разкази:


Прожектор:

Бележник:

Палитра:

Книга 8 Книга 9
Статии
Бележник
Цивилизация или култура?
Civilization or culture? 
 

      (Относно някои нравствено-естетически
     императиви в творчеството на Гео Милев)

     
     ИВАН ОВЧАРОВ
     При разглеждане творчеството на Гео Милев изпъква един аспект от нравствено-естетическо и дори от “философско-методологическо” естество на тъй наречения проблем за “идейното израстване” на Гео Милев от сп. “Везни” към сп. “Пламък”. Или, както беше резонно да се подчертава: от “субективно-идеалистическо” към “обективно-материалистическо” пресъздаване на действителността. Въпросът може да се постави и така: Дали творческото дело на поета може да се възприема като специфична илюстрация на подобно “израстване”, или е просто пример за проникновената смяна на акцентите от страна на една завършена и ерудирана личност спрямо конкретните развойни механизми и явления в пъстрата картина на обществено-културния ни живот по онова време.
     Много показателна за принципите на Г. Милев е организираната от него в кн. 4 от 3-годишнината на сп. “Везни” литературна анкета с читателите за “материалистичното и духовното схващане на изкуството”. В следващите броеве на списанието Г. Милев публикува редица от получилите се в редакцията мнения по поставената тема, както и свои коментари към тях. Интересни в това отношение са писмото на “комуниста А. Иванов” (така се е представил авторът му) и съответният коментар на Гео Милев към него. А. Иванов от своите партийни позиции, пише: “Аз обвинявам вас – писателите, които бягате от работния, трудовия народ, вие, които продавате своите дарования на днешните народни потосмукачи (...) унижения, ограбения, невежия и разбунтувания работник (...) Класата, желязната класа, която ще победи и която ще наложи своето “желязно изкуство”. А ето и част от коментара на Г. Милев: “...изкуството не принадлежи на никоя класа – нито на буржоазията, нито на пролетариата; защото изкуството чрез художника произтича из дълбоките извори на всенародната душа – то не е класово, следователно не може да бъде нито буржоазно, нито пролетарско (...) няма “пролетарска” култура, както няма и “буржоазна” култура.
     Има само пролетарска и буржоазна цивилизации (...) Комунизмът, социалната революция – като борба на “класа против класа”, не е нищо друго освен опит за модифициране на цивилизацията – от ръцете на една класа в ръцете на друга. (...) ако социалната революция не се преобрази от “класова” в ДУХОВНА, социалната република ще бъде само един нов социален строй, след който логично ще следва друг, трети и т.н., и съвсем не ще бъде окончателно “спасение” за човечеството (...)”1
     Давам пример с тези цитати, не за да доливам вода в мелницата на критикуващите комунизма (критика понякога и голословна, когато се използват същите комунистически методи на “великото опростителство” според определението на Збигнев Бжежински), а за да се има придвид като един от многото факти, подкрепящи тезата за илюзорността на твърдението за Гео-Милевото “идейно израстване”. Доводите за подобно твърдение не са нищо друго освен фиксиране конкретните изяви на една целенасочена обществено-културна програма за обновяване на българското съзнание. ЗАЩОТО:
     1. В този случай се откроява един от най-характерните за Г. Милев нравствено-естетически принципи, представен като отговор на въпроса: цивилизация или култура? Именно в този смисъл резките амплитуди в обществено-политическата и културната ситуация у нас подтикват Г. Милев единствено към “смяна” на акцентите в съдържанието на критическата и художествената си дейност, но не и на нравствено-естетическите му принципи. Иначе поетиката на поемата “Септември” би придобила съвсем друг вид.
     2. Въпреки съществуването на подлъгващи повърхностното мислене заглавия като “Против реализма”2, както там, така и в цялото си творчество Г. Милев ратува именно за РЕАЛНО ХУДОЖЕСТВЕНО ОТРАЖЕНИЕ на новите взаимоотношения между човека и заобикалящата го среда. Затова подлага на критика традиционните представи за реализма, защото реализмът не предпоставя на своето понятие за “живот” едно “съзнавам, следователно живея, съществувам”, но едно “дишам, вегетирам – следователно съществувам”. Или, както подчертава в статията си “Георг Тракл”3, реализмът трябва да бъде друг: “Реализъм, в който нещата се гледат така, че получават своя дълбок, скрит, истински смисъл.” По подобен начин е поставен въпросът и във “Фрагментът”, и във “Възвание към българския писател”, и в “Идеи и критика” от Ив. Радославов” и пр. критически произведения, публикувани по страниците на сп. “Везни”.
     3. Терорът, репресиите, извращенията в обществено-политическия живот, идващи независимо откъде – от дясно или от ляво – също са в драстично противоречие с обществено-културната програма на твореца. Като рецидиви на застоя, като опит да се потисне процесът на обновление в човешкото съзнание и душевност. Точно затова дълбокият контекст на статиите му в сп. “Пламък” е не друго, а дилемата: цивилизация (разбирай – форма на потискане на човешкия дух) или култура (разбирай – освобождаване на творческите и съзидателните човешки способности).
     4. Поемата “Септември” е най-вече апотеоз на трагичното вплитане на тази дилема в лирически текст. В последната глава на поемата нравствено-естетическият императив е конкретизиран чрез разгърнато изображение на великите измами, върху които е стъпило световното обществено устройство. Това е ретроспективно платно на идейно-психологическите наслоения от персонажи с митологично и религиозно естество в генотипа на човешкото съзнание. Затова е толкова категорична негативната оценка на автора за “нравствените” ценности, които те символизират. Ценности, осветени от блясъка на “смърт, убийства и кръв”, на физическо надмогване и отмъщение. Възмездието, което вещае “Касандра-пророчица”, е само “безсменна прищявка, игра и забава на боговете” и е цивилизаторско усъвършенстване на насилията, а не развитие на хуманността. Един театър на спомена за човека, а не на самия човек. Истинският изход от този трагичен синдром в развитието на човешката история според самия поет, както и в споменатия вече негов коментар, е цивилизацията да се изгради наново – “от класова в духовна”. Така знаменитият стих “Септември ще бъде май”, около който определени идеологически институции изградиха една монолитна манипулация на съзнанието, изпъква като много по-богата и задълбочена мечта-предчувствие за освобождаване от великите измами.
     (...)
     Гео Милев не принадлежи на никоя класа. Гениалното му творчество е в ярко противоречие с всеки стремеж да бъде рамкирано като отглас на тяснопартийни интереси. В неговите произведения е залегнал един основен нравствен принцип: “Човекът преди всичко! Човекът е всичко: и цел, и мечта, и красота, и любов, и изкуство, и дух, и свят, и бог.”4
     
     ___________________________________________________________________________
     1. Милев, Г., Литературна анкета,- В: “Везни”, год. III, кн. 5, 184-187
     2. Милев, Г., Против реализма,- В: “Слънце”, 1919, N 5
     3. Милев, Г., Георг Тракл,- В: “Везни”, 1920, N 8
     4. Милев, Г., “Везни”, 1921, N 1




      Civilization or culture? – thoughts of Ivan Ovcharov.
 
 
Назад [ 9 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма