Простори

     Павел Цветков е роден през 1971 г. във Варна. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски”, специалност българска филология. Работи в родния си град. Стихотворенията, които публикуваме, са от първата му книга, която той е подготвил за издаване.

     ПАВЕЛ ЦВЕТКОВ

     РАЗВОД

     В полунощ
     сърцето й
     спря да тупти.

     Спряха
     да виждат очите й,
     да чуват ушите й,
     да се повдигат
     гърдите
     под тънката нощница.

     В полунощ,
     без повече шум и кавги,
     смъртта ги разведе.

     От утре
     щяха да спят
     поотделно.


     СТЕНАТА

     На гробището бялата стена
     ни разделя.
     Вечер ти заспиваш до мъжа си,
     аз лежа зад нея.

     Ниска е стената, ала няма
     как да я прескоча.
     твоята измяна ми тежи
     повече от мраморната плоча.

     Христо Германов е роден на 5 април 1941 г. в село Батово, Добричко. Завършва Трета смесена политехническа гимназия през 1059 г. Живее и твори във Варна. Издал е поетичните книги “Озарение” (съвместно с Марко Илиев) 1975, “Пръст и камък” 1996, Отвъд предела” 1999 ,,Обитаем следобед” – избрани стихотворения 2001, “ Пътят на думите” 2005

     ХРИСТО ГЕРМАНОВ

     НЕГА

     В началото на циганското лято,
     когато времето назад тече
     и нощите излъчват нещо свято,
     примами ме навън едно щурче...

     Не чувах нищо друго под небето,
     за всичко бях напълно оглушал...
     не виждах пожълтелите дървета
     и внука ми, до мене тихо спрял...

     А свиреше щурчето в изнемога,
     трептешe в дрямка сухата трева...
     В гласа му имаше: копнеж, тревога,
     любовна тръпка, слънце, синева...

     Потъвах в нега – радостен и трогнат...
     Усещах живи всички сетива.


     СЪДБОВЕН ЗНАК

     Къде e птицата? Къде лети?
     Очите ми пребродиха небето.
     Денят е пак необяснимо тих
     и само слънцето студено свети.

     Белее сняг по стръмните била,
     задъхвам се по стръмните пътеки.
     Къде да търся сините крила?
     Заключил се е в клетката си всеки!

     Назад ще се обърна... Утре пак
     високо, ясно слънце ще изгрее...
     Дано разпръсне падналия мрак!

     Усещам как дълбоко в мен едрее
     едно препърхване – съдбовен знак,
     че птицата в душата ми се рее.