| Съдържание |
| Поезия: |
| Есе: |
| Фрагменти: |
| Проза: |
| Имена: |
| Прожектор: |
| Бележник: |
| Феномени: |
| Сцена: |
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
| Статии | |
| Поезия | |
Поезия от Павел Цветков и Христо Германов.
Poetry by Pavel Tsvetkov and Christo Germanov. |
|
Павел Цветков е роден през 1971 г. във Варна. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски”, специалност българска филология. Работи в родния си град. Стихотворенията, които публикуваме, са от първата му книга, която той е подготвил за издаване. ПАВЕЛ ЦВЕТКОВ РАЗВОД В полунощ сърцето й спря да тупти. Спряха да виждат очите й, да чуват ушите й, да се повдигат гърдите под тънката нощница. В полунощ, без повече шум и кавги, смъртта ги разведе. От утре щяха да спят поотделно. СТЕНАТА На гробището бялата стена ни разделя. Вечер ти заспиваш до мъжа си, аз лежа зад нея. Ниска е стената, ала няма как да я прескоча. твоята измяна ми тежи повече от мраморната плоча. Христо Германов е роден на 5 април 1941 г. в село Батово, Добричко. Завършва Трета смесена политехническа гимназия през 1059 г. Живее и твори във Варна. Издал е поетичните книги “Озарение” (съвместно с Марко Илиев) 1975, “Пръст и камък” 1996, Отвъд предела” 1999 ,,Обитаем следобед” – избрани стихотворения 2001, “ Пътят на думите” 2005 ХРИСТО ГЕРМАНОВ НЕГА В началото на циганското лято, когато времето назад тече и нощите излъчват нещо свято, примами ме навън едно щурче... Не чувах нищо друго под небето, за всичко бях напълно оглушал... не виждах пожълтелите дървета и внука ми, до мене тихо спрял... А свиреше щурчето в изнемога, трептешe в дрямка сухата трева... В гласа му имаше: копнеж, тревога, любовна тръпка, слънце, синева... Потъвах в нега – радостен и трогнат... Усещах живи всички сетива. СЪДБОВЕН ЗНАК Къде e птицата? Къде лети? Очите ми пребродиха небето. Денят е пак необяснимо тих и само слънцето студено свети. Белее сняг по стръмните била, задъхвам се по стръмните пътеки. Къде да търся сините крила? Заключил се е в клетката си всеки! Назад ще се обърна... Утре пак високо, ясно слънце ще изгрее... Дано разпръсне падналия мрак! Усещам как дълбоко в мен едрее едно препърхване – съдбовен знак, че птицата в душата ми се рее. |
|
|
Назад
[ 2 ]
Напред |
|
