Съдържание |
|
Поезия:
|
|
Есе:
|
Фрагменти:
|
Проза:
|
Имена:
|
Прожектор:
|
Бележник:
|
Феномени:
|
Сцена:
|
|
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии |
Поезия | Поезия от Павел Цветков и Христо Германов.
Poetry by Pavel Tsvetkov and Christo Germanov. |
|
Павел Цветков е роден през 1971 г. във Варна. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски”, специалност българска филология. Работи в родния си град. Стихотворенията, които публикуваме, са от първата му книга, която той е подготвил за издаване.
ПАВЕЛ ЦВЕТКОВ
РАЗВОД
В полунощ
сърцето й
спря да тупти.
Спряха
да виждат очите й,
да чуват ушите й,
да се повдигат
гърдите
под тънката нощница.
В полунощ,
без повече шум и кавги,
смъртта ги разведе.
От утре
щяха да спят
поотделно.
СТЕНАТА
На гробището бялата стена
ни разделя.
Вечер ти заспиваш до мъжа си,
аз лежа зад нея.
Ниска е стената, ала няма
как да я прескоча.
твоята измяна ми тежи
повече от мраморната плоча.
Христо Германов е роден на 5 април 1941 г. в село Батово, Добричко. Завършва Трета смесена политехническа гимназия през 1059 г. Живее и твори във Варна. Издал е поетичните книги “Озарение” (съвместно с Марко Илиев) 1975, “Пръст и камък” 1996, Отвъд предела” 1999 ,,Обитаем следобед” – избрани стихотворения 2001, “ Пътят на думите” 2005
ХРИСТО ГЕРМАНОВ
НЕГА
В началото на циганското лято,
когато времето назад тече
и нощите излъчват нещо свято,
примами ме навън едно щурче...
Не чувах нищо друго под небето,
за всичко бях напълно оглушал...
не виждах пожълтелите дървета
и внука ми, до мене тихо спрял...
А свиреше щурчето в изнемога,
трептешe в дрямка сухата трева...
В гласа му имаше: копнеж, тревога,
любовна тръпка, слънце, синева...
Потъвах в нега – радостен и трогнат...
Усещах живи всички сетива.
СЪДБОВЕН ЗНАК
Къде e птицата? Къде лети?
Очите ми пребродиха небето.
Денят е пак необяснимо тих
и само слънцето студено свети.
Белее сняг по стръмните била,
задъхвам се по стръмните пътеки.
Къде да търся сините крила?
Заключил се е в клетката си всеки!
Назад ще се обърна... Утре пак
високо, ясно слънце ще изгрее...
Дано разпръсне падналия мрак!
Усещам как дълбоко в мен едрее
едно препърхване – съдбовен знак,
че птицата в душата ми се рее.
|
|
Назад
[ 2 ]
Напред
|
|