Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Есе:

Фрагменти:

Проза:

Имена:

Прожектор:

Бележник:

Феномени:

Сцена:

Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Поезия от Павел Цветков и Христо Германов.
Poetry by Pavel Tsvetkov and Christo Germanov. 
 

     Павел Цветков е роден през 1971 г. във Варна. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски”, специалност българска филология. Работи в родния си град. Стихотворенията, които публикуваме, са от първата му книга, която той е подготвил за издаване.
     
     ПАВЕЛ ЦВЕТКОВ
     
     РАЗВОД
     
     В полунощ
     сърцето й
     спря да тупти.
     
     Спряха
     да виждат очите й,
     да чуват ушите й,
     да се повдигат
     гърдите
     под тънката нощница.
     
     В полунощ,
     без повече шум и кавги,
     смъртта ги разведе.
     
     От утре
     щяха да спят
     поотделно.
     
     
     СТЕНАТА
     
     На гробището бялата стена
     ни разделя.
     Вечер ти заспиваш до мъжа си,
     аз лежа зад нея.
     
     Ниска е стената, ала няма
     как да я прескоча.
     твоята измяна ми тежи
     повече от мраморната плоча.
     
     Христо Германов е роден на 5 април 1941 г. в село Батово, Добричко. Завършва Трета смесена политехническа гимназия през 1059 г. Живее и твори във Варна. Издал е поетичните книги “Озарение” (съвместно с Марко Илиев) 1975, “Пръст и камък” 1996, Отвъд предела” 1999 ,,Обитаем следобед” – избрани стихотворения 2001, “ Пътят на думите” 2005
     
     ХРИСТО ГЕРМАНОВ
     
     НЕГА
     
     В началото на циганското лято,
     когато времето назад тече
     и нощите излъчват нещо свято,
     примами ме навън едно щурче...
     
     Не чувах нищо друго под небето,
     за всичко бях напълно оглушал...
     не виждах пожълтелите дървета
     и внука ми, до мене тихо спрял...
     
     А свиреше щурчето в изнемога,
     трептешe в дрямка сухата трева...
     В гласа му имаше: копнеж, тревога,
     любовна тръпка, слънце, синева...
     
     Потъвах в нега – радостен и трогнат...
     Усещах живи всички сетива.
     
     
     СЪДБОВЕН ЗНАК
     
     Къде e птицата? Къде лети?
     Очите ми пребродиха небето.
     Денят е пак необяснимо тих
     и само слънцето студено свети.
     
     Белее сняг по стръмните била,
     задъхвам се по стръмните пътеки.
     Къде да търся сините крила?
     Заключил се е в клетката си всеки!
     
     Назад ще се обърна... Утре пак
     високо, ясно слънце ще изгрее...
     Дано разпръсне падналия мрак!
     
     Усещам как дълбоко в мен едрее
     едно препърхване – съдбовен знак,
     че птицата в душата ми се рее.
     
 
 
Назад [ 2 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма