Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Есе:

Фрагменти:

Проза:

Имена:

Прожектор:

Бележник:

Феномени:

Сцена:

Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Поезия
Поезия от Иван Ставрев и Ванилин Гавраилов.
Poetry by Ivan Stavrev and Vanilin Gavrailov. 
 

     Иван Ставрев е роден през 1940 г. във Варна. Завършва ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. През 1979 г. заедно с група млади поети издава стихосбирката “Девненско ято”, а през 1994 г - първата си поетична книга“Шепа пръст”. Следват книгите “Най-красивият брод помежду ни” (2000), “Лирика” (2002) и “Другото име на виното” (2005). Публикувал е в почти всички литературни издания на страната.
     
     ИВАН СТАВРЕВ

     ОЧАКВАЙТЕ
     
     Ще дойде август. По Илинден
     морето ще напомни пак за себе си.
     Ще нарисува образ свиден
     върху пясъка, вълна ще го обсеби...
     Ще възкреси надеждата погребана.
     Ще я издигне пак на гребена
     на наш’те залинели дни,
     в които сякаш нищо, нищо не кълни...
     Рибарите ще теглят тежки мрежи.
     Ще ги посрещат на брега, разнежени,
     жени с издути от надежда пазви –
     да ги завари утрото непразни...
     И Богородица лозите ще облъхне. С тънки пръсти
     ще позлати налетите зърна, ще ги изпъстри.
     И сладък, лепкав дъх на мед
     във въздуха край нас пчели ще носят.
     Натежали,
     строени в свой изконен ред,
     поели като за обред,
     ще се надигнат птиците и в изнемога,
     върху крилата си като скрижали
     на юг ще понесат небето, слънцето
     и нашата тъга по лятото. И нашата тревога
     от внезапния, а всъщност неотменен полет.
     И наш’та вяра, че ще ни има тук
     при тяхното завръщане напролет.
     
     Ванилин Гавраилов е роден през 1955 г. във Вълчи дол. Бил е редактор във вестниците ”Народно дело” и “Вълчидолска трибуна”, “ЕКИП 2000”. учител по български език и литература. Години издава свой частен вестник – “Регион бизнес”. Негови творби са публикувани във вестниците ”Литературен фронт”, “Пулс”, “Студентска трибуна”, както и в много регионални издания; в литературните списания “Родна реч”, “Пламък”, в литературните алманаси “Простори” - Варна, “Янтра” - Велико Търново...
     Стихотворението “На балкона” е включено в книгата “Отговор през рамо” (с благословията на Любомир Левчев). Редакторка на книгата е Надежда Захариева, а художничка – Капка Стоянова. Премиерата на поетичния сборник се състоя в началото на юни т. г. в София. Книгата съдържа 50 стихотворения и една поема.

     
     ВАНИЛИН ГАВРАИЛОВ

     СТИХОВЕ НА БАЛКОНА
     
     Ветрец полъхва в тази недозряла,
     опалена като пиперка есен.
     Покой привиден… Всичко е изпрала
     жена ми и простира. За завеса.
     
     Зад ризи и чаршафи ще преглътна
     остатъка от тоника и джина –
     за нечий гроб тревясал и прохлътнал;
     за грижите си утре, догодина…
     
     Иззад завесите – недосегаем,
     припомням си и реплики, и пози
     от ролите, които вземах взаем…
     Днес този заем моя дух тормози…
     
     Аз просто се боях да се покажа
     на сцената. Не знаех и какво съм…
     Играх и паж, и шут, и роб прокажен…
     Сто пъти – недотровен - бях на косъм…
     
     В наддавания и залози влизах
     за някого, за себе си – не помня…
     Залагах своя дух с висока миза
     и губех със пристрастия огромни.
     
     …И ето - на балкона съм отново…
     Горчи ми сякаш вече питието
     от роли стари с привкус на отрова, –
     по малко през годините поета…
     
     Дали напразно себе си съм лъгал,
     залоствайки се в тленни многостишия?…
     
     …В душата ми от всеки прашен ъгъл
     една надежда тихичко въздиша…
     
 
 
Назад [ 1 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма