Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Преводи:

Проза:


Прожектор:

Бележник:

Бивалици:

Послеписи:

Книга 8 Книга 9
Статии
Проза
Малката розова звезда.
A Drop of Rose Water. 
 

    МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА

    “Първото нещо, което направих щом се завърнах от плаване, е да взема от куфара детското панталонче от копринено кадифе заедно с блузка с елече и да изтичам в детската градинка “Пушкин”. Дъщеричката ми хитро ме видя през оградата и е много щастлива, че съм слязъл от кораба и първа я вземам – има такова съревнование между децата кой ще си тръгне пръв. Свалихме престилката на квадратчета с избродиран знак-знаменце и я облякох в новите дрешки. Тя се затича да се похвали на другарчетата си, но може би от радост, сама се спъна и падна на пътечката. За моя изненада платът на коляното се отпори, зейна голяма дупка, но се размина без охлузване. Изтичах преди да се е разплакала, вдигнах я високо, целунах удареното място и обещах, че ще й купя нов, още по-хубав гащеризон. А сега да отидем да вземем братчето от групата на малките. Като минем през детския парк в Морската градина, двамата ще се люлеят до насита. После се прибираме у дома, мама ще зашие панталончето и ще ни направи снимки на терасата.

    Боян Янев, Илюзия, 2004, Варна

    Всеки моряк има над леглото си много снимки от семейството – нещо като таен параклис, който в най-ужасните бури помага да не спираш да се бориш за оцеляването си и за опазването на кораба. Децата растат бързо, а ние отсъстваме дълго, затова снимките над главата ми през всяко плаване са различни – нови. Като сега, пред Нова година, винаги бурният Бискайски залив – какъв ти залив, навлизаме в Атлантическия океан, се нахвърля върху неголемия никораб с цялата си непонятна злоба.
    Колкото и да се стараехме да вървим срещу вълните, пристигнахме в Кардиф доста закъснели. Носим както обикновено български билки, дървени играчки, мед, минерална вода. Англичаните са големи почитатели на тези неща – тяхната мярка за качество е непоклатима. Виждал съм малчуган, който върви с грейнало личице, уловен за ръката на майка си, а с другата ръка дърпа българска играчка – птиче, което има на крилете си малки чинели, крилете се задвижват от колелцата на играчката, а малките чинели нежно звънят. Детето час по час се извръща да погледне играчката и върви много гордо, че я притежава. То не знае, че освен чудесните си качества, играчката е и много евтина. Виждал съм възрастни жени, които се отказват да купят минерална вода, ако тя не е българска!
    Пристигаме закъснели и уморени в навечерието на Нова година. На крановете са останали дежурни, които разтоварват нашите билки. Макар и затворени в кашони, от тях се разнася вълнуващо благоухание. В Англия полята са винаги зелено под топлата ласка на Гълфстрийма, а нашите билки им подаряват и свежия си аромат. Преди да се наканя да сляза, за да заваря последните отворени магазини и да купя обещания детския гащеризон, на кораба пристига моят приятел Дани. Той е докер, но днес има почивен ден, затова идва заедно със своята 6-годишна дъщеричка. Елзи е връстница на моята Искра. Каня ги в кабината си, черпя ги с българско кисело мляко. Обожават го. После Елзи се покатерва на леглото ми и сериозно разглежда моите снимки.
    - Това е смях! – сочи тя моя малък син.
    Наистина лицето му винаги е така великодушно усмихнато, че от детските ясли още го наричат Смешко. Ето и Елзи се усмихва. После докосва снимката на Искра и казва:
    - Това е звезда!
    Детето ми танцува в балетната школа към операта и затова съм я снимал в розова рокля, розови балетни пантофки и коронка на главата. Тя е застанала на пръсти с вдигната нагоре ръка – наистина е една малка розова звезда. И аз се усмихвам, защото си спомням как горещо ме молеше: “Тати, отпиши ме от детската градина, ще ходя само на балет и пиано!” А съседката ме среща на стълбището попита: “Всяка вечер преди жена ти да се прибере заедно с дъщеря ви, кой свири толкова хубаво на пиано у вас?” Това е бил 5-годишният ми син! Сега се сещам да отворя папката с неговите рисунки и да ги покажа на Елзи. Тя ги разглежда много внимателно и моли да й подаря рисунката, която ми се струва най-надраскана.
    - Това е голямо индианско ловене на риба! – обяснява ми Елзи.
    Разбира се, че й подарявам рисунката и добавям една книжка от списание “Веселые картинки”. Момиченцето ги разглежда и казва:
    - Това са много весели картинки!
    Слага рисунката на сина ми в книжката и ги отнася с грейнало личице.
    Слушам разказите на моя съпруг след неговото завръщане и си мисля как децата от цял свят се разбират чудесно независимо от езиците, границите и културите.


      A Drop of Rose Water – short story by Maria Dolapchieva.
 
 
Назад [ 5 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма