Съдържание |
|
Резонанс:
|
Поезия:
|
Есе:
|
Преводи:
|
Проза:
|
|
Прожектор:
|
Бележник:
|
Бивалици:
|
Послеписи:
|
|
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии |
Поезия | Поезия от Теменуга Маринова и Райна Пенева.
Couplets by Temenuga Marinova and Rayna Peneva. |
|
Теменуга Маринова e родена през 1964 г. в София, живее във Варна. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Публикува две поетични книги „Сладък живот” (1996) и „Пристанът на кравите” (2005). Преводач e от английски на Едгар По и Робърт Фрост, издала е „Стихотворения и поеми на Едгар Алън По” (2001). Включена е в антологията на издателство Еквус Арт „Български поетеси, избрано” (1996).
ТЕМЕНУГА МАРИНОВА
* * *
Сред сивия пясък
и здравите пръсти на бурена,
от слабия полъх
до нетрайната цветна корона
те изгряват подобни
на малки луни и се будят
в очите на тигъра –
трептящи от нежност икони.
И всички, които
досега са били без значение,
едва забелязвани,
трошици от божия смисъл,
излитат през въздуха
към тяхното синьо явление,
без да знаят дори
то какво е и как се нарича.
Смъртта на сърната,
разпиляна в треви остролисти,
на тръпки искри
и с болката тъй се надлъгва.
Цветчета се сипят –
икони в очите на хищник.
Най-красивият дар
на Господ, когато си тръгва.
* * *
За лозето си трябва да се грижа,
а толкова съм уморена.
Представям си огромните невени
под широката тераса,
смокините и летния следобед.
Сред мъхестите праскови жужи пчела
и тръгва, миг преди да я прогоня.
Спокойно е сърцето ми
и отвисоко гледа към морето.
То е толкова далеч, че мога
да видя всичките му брегове,
които в детството наричах хоризонт.
Райна Пенева е родена в с. Петревене, Ловешко. Авторка на книги предимно за деца. Издала е сборниците “Черешов грозд” – стихотворения (за деца), 1973 г.; “Еленова пътека” – стихотворения (за деца), 1981 г.; “Шарено букварче” – стихотворения (за деца), 1994 г.;”Тарлrк и Тапичка” – горски (приказки) истории, следват сборниците “Морско календарче” (1999), “Фантазия с куче (2002), получила Годишната награда на СБП и “Красиви хора” (2004)
РАЙНА ПЕНЕВА
ДОРА ГАБЕ
В моята Добруджа някога
почваха летните дни
с лумнали в нивите макове,
хорски шум, птичи свирни.
Всичко за чудо и приказ бе
до хоризонта навън,
сякаш живеех сред приказка
или в красив детски сън.
Бъбрех си с косета-босета,
тичах по селския път
и се рояха въпросите –
с тайни бе пълен светът.
Често дъхът ми пресекваше,
зърнех ли нов силует
и сърчицето заекваше –
“страшното” беше навред.
Втурвах се в къщи, помамена
от светлинката на свещ,
дирех в прегръдката мамина
мила закрила с копнеж.
Мама!...Най-бистър от всичките
извори на обичта.
Дай Боже, като тревичките
да е безсмъртница тя!
В ПАМЕТ НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Над Копривщица повява
лек вечерник с вишнев дъх.
В свода чист се откроява
близкият планински връх.
И преди да падне мракът,
на покоя властелин,
ей я, стара майка чака,
да посрещне свиден син.
Как ли да й обясним,
че сред военния пожар
паднал е синът й Димчо
в боя при Демир Хисар?
Няма да повярва, няма
и в съня си на вестта.
Майките умеят само
да загърбват тъй смъртта.
|
|
Назад
[ 2 ]
Напред
|
|