Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Преводи:

Проза:


Прожектор:

Бележник:

Бивалици:

Послеписи:

Книга 8 Книга 9
Статии
Резонанс
Живот в провинция.
Life in a province. 
 

    ПАНКО АНЧЕВ

    Провинцията не е непременно животът извън столицата. Тя е преди всичко животът на бедната мисъл, ниските амбиции, дребнавото съперничество и интригантството. Провинцията е коварен свят, от който е почти невъзможно да избягаш. И това е голямата драма. Ежедневието те притиска, мачка, съсипва. Ако упорстваш и искаш да го промениш, настройваш останалите; те те намразват, враждуват с тебе и не ти дават спокойствие. Ако потечеш с потока, ставаш като всички и значи се предаваш.
    Избирай къде да живееш: в провинцията или извън нея.

    Снимка Импакт пресгруп

    Но е тежко и мъчително да се съпротивляваш.
    От една страна, си принуден да живееш сред хората такива, каквито са. Принуден си да се съобразяваш с обстоятелствата, за да съществуваш. Ала съобразяваш ли се постоянно с обстоятелствата, неизбежно ще се слееш с тях и напълно ще изгубиш различието си. Ако си непрекъснато в конфликт с тях, рискуваш да отровиш живота си и да настроиш целия мир срещу себе си. Затова много важен е характерът на твореца, който дава сили и твърдост за съпротива. Изборът, който творецът е длъжен да направи, е избор на пътя и начина на живот. Как да си твърд и непристъпен, когато са недоволни от тебе, мъчат се да те пречупят и покорят. Твоята гордост дразни и предизвиква негодувание. Заплашват те, че ако не се покориш, ще те изолират, няма да общуват с тебе и пр. Не винаги е безопасно да си горд и самостоятелен.
    Провинциалният живот се дразни от гордите и самостоятелните, презира ги, но се страхува от тях – особено когато са постигнали успех. Провинцията е груба и безпардонна, но и страхлива, колеблива, нерешителна. Тя мрази способния, но види ли силен и упорит човек, започва да се притеснява и да отстъпва. Особено когато е малко-малко известен и го уважават в столицата. Ала “доброто мнение” на “столицата” само озлочестява още повече провинцията; макар да стаява злобата си, тя чака мига, в който ще получи свободата да се разправи с непокорния “самозванец”, да го постави на мястото му и да го изхвърли от себе си веднъж завинаги. Провинциалният духовен мир настъпва, когато бъде ликвидиран непокорният и даровитият!
    Всъщност идеалът на провинцията е спокойствието и неизменността. Промените я плашат, тъй като нарушават статуквото. Провинциализмът е неизменност на статуквото. Застиналото движение е обичайно негово състояние, блаженство за душата му. Тук можеш да влизаш или излизаш само ако не смущаваш околните и не претендираш да бъдеш различен. Провинциалните величия са сами по себе си уникални, но не са различни един от друг. Те толкова си приличат, че дори се сливат ведно. Това ги удовлетворява и радва, защото им осигурява спокойствие и безметежност на съществуването.
    Един само е достатъчен, за да развали провинцията и провинциализма. Един-единствен творец, деец на културата, обикновен човек е необходим, за да изведе едно населено място от провинцията в света на духа и красотата, на високите помисли. Разпали ли се веднъж огънчето на светлата амбиция, ще гори, докато този човек е жив и не отстъпва от себе си. Ако се намерят други около него; ако още хора разпалят в себе си това огънче, е възможно провинцията да отстъпи – па макар и временно – територията си на държавата на духа.
    Но за да стане това, огънчето трябва да се пази живо; трябват много усилия, нерви, страсти, време. Нищо не се постига лесно и бързо – особено когато трябва да се утвърждава нов дух, нов свят, нова действителност. Най-тежко и трудно е да се бориш срещу провинцията.
    Ако това е твоята участ, трябва да се примириш...


      Resonance: Life in a province – thoughts of Panko Anchev.
 
 
Назад [ 1 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма