Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Есе:

Преводи:

Фрагменти:

Имена:

Памет:

Разказ:

Книга 8 Книга 9
Статии
Резонанс
Международно биенале на графиката във Варна (2005).
The catalogue – the face of the 13th International Print Biennial in Varna (2005). 
 
    ВИОЛЕТА ВЪЛКАНОВА

    Излезе от печат каталогът на 13-ото международно биенале на графиката във Варна, издателство “Славена”, Варна, 2005. Той включва списък на селекционното жури, жури по наградите, встъпителен текст, илюстрация на една творба на всеки от участниците в биеналето, имената на графиците и наименованията на творбите, посмъртно представяне на творчеството на проф. Стоян Стоянов (Течи), отново списък на творбите на авторите и техните адреси. Съставител - Теодора Гочева. Текстовете са на български и английски език.
    Още от корицата се вижда, че нещо в това издание не е наред. Грешно е изписана на английски език думата биенале. Вместо “biennial”- “biennal”. Тази грешка се повтаря и в цялата реклама на изложбата. Гледаме списъка на двете журита. Има осем грешки в английския правопис на имената на членовете на двете журита. Вместо: Nikola - Nikova. А Elena е станала Eelena. Philipp е изписан като Philip и др.
    Краткият всъпителен текст към изложбата представлява колаж от части от изречения, взети от предишните издания на каталозите от 2001 и 2003 година. За съжаление, текстът повтаря някои от клишетата с паралогични връзки в съжденията от рода на: ”Международното биенале на графиката е… неразделна част от международната творческа общност” (с. 7).
    Същностната, каталожна част на изданието от начало до край показва недопустимо професионално невежество. То се изразява в липсата на конкретни познания в областта на методиката на работа и каталогизиране на произведения на съвременното изкуство. Нещо повече, липсват познания за художествените факти, за наименования на известни сюжети и иконография. Съставителят няма добра ориентация и в семантиката на езика. Основната заблуда, която трябва да обърка ползващия този каталог и да оневини създателите при евентуално забелязани грешки, е, че изданието отразява данните, подадени от художниците. По такава плоскост може да се хлъзне само дилетант, който изобщо е далече от проблемите на културата. Ако каталог или книга се прави по механичен начин, без да се изискват познания, то законодателят нямаше да предвиди авторски права за съставителство.
    Имената на много чуждестранни участници са грешно транскрибирани на български език. Проблемът действително е сложен, защото всеки език има свои фонетични правила и особености. Имената, транскрибирани на български език, се подчиняват на определени закономерности, посочени от езиковеди. От данните в каталога става ясно, че повечето от тези правила за транскрипция за съставителя на каталога нямат никакво значение. Имената на участниците са изписани по негово лично усмотрение. Така например господин Йохен Кьон от Германия вече е станал Йохен Коен! Коен е еврейско фамилно име и означава свещеник. Съставителят не е наясно, че според международните стандарти за правопис на немските имена “ое” замества “о-умлаут” (с. 91). Името на Ернандес Кастильо от Мексико е изписано вместо Castillo, Catillo и съответно е транскрибирано неправилно. Вместо Кастильо е написано Катийо (с. 122). Беата Джекан от Полша е станала Беата Дзиекан (с.131). ”Джекан” означава декан. Примерите са много.
    Подобно е положението и с някои имена на градовете, посочени като родно място на художниците. Изобщо не е ясно защо родното място на Леонардо Готлиб (а не - Готлейб) от Аржентина е преведено на български език (с. 10). Чуждите географски наименования се транскрибират, а не се превеждат. Или град Пшеров в Чехия е станал Преров (с. 81). Нали това е град в Европа. Има издадени на български език географски карти на Чехия и справочни издания, където би могло да се провери правописът на града. Географските наименования дават информация и не могат да се изписват само, за да попълнят необходимата графа от текста.
    Най-голямо объркване има в наименованията на творбите и в разпознаването на техния смисъл в съответствие с изображението. Голяма е изненадата ни, когато виждаме, че съставителят на каталога не е разпознал дори иконографията на св. Йероним (345-419), наречен в текста “Свети Джироламо”(с. 103). На италиански св. Йероним се пише “San Geronimo”, а не “San Gerolamo”. Това е един от най-важните отци на Църквата. Той е преводачът на Библията на латински език и е една от емблематичните фигури в европейската култура, към която усилено се стремим. Подобно е положението с наименованията на творбите на наградения график Питър Милтън от САЩ (с. 184). И двете са неправилно назовани. Едната е пародия по творба на Антоан Вато (1684-1721) и се нарича “Поклонничество на о. Китира”, а не “Отпътуване към Китера”. Другата е “Йо и Юпитер”, а не “ID and Jupiter”. “ID” е съкращение, което на английски означава идентификация. Йо и Юпитер, това е митологичен сюжет, който се опира на текст от “Метаморфозите” на Овидий. Подобен е подходът и към наименованието на творбата на Пьотър Гойови. Тя се нарича “Крайъгълен камък”, а не “Камък - въглен”(с. 135). Става въпрос най-вероятно за масонска символика. Твърде наивно е от значенията на две отделно взети думи да се стигне до значението на понятието. Това е наименование, което означава основополагащия камък при постройката на сграда и има много дълбока символика в културата. Недопустимо е също да се превежда механично наименование, без да се гледа какво е изобразено и какво е написал авторът върху оригинала на творбата си. Така механично е поставено оскърбителното название “Маймуната”, “Ел моно”, вместо “Кокът”, “Ел моньо” (с. 152). Авторът Карлос Ортис от Пуерто Рико е изобразил негроидна гола женска фигура в гръб, с красиво оформена коса и глава, обърната леко в профил. Такава съдба имат наименованията на творбите и на някои български автори. Награденият през 1999 година Атанас Василев се представя с графиката “Войната на роботите II”, а не с “Войната на робите II” (с. 70), както пише в текста на каталога. Трудно ли е да се различат роботите от робите?
    Непрофесионалният подход се потвърждава и от факта, че създателите на каталога често не са можели да разпознаят посоката, в която е трябвало да бъдат репродуцирани творбите. Някои са обърнати настрани, а други са обърнати така, че горната част е станала долна. Неправилно репродуцираните графики са доста, за да бъдат изброявани. И все пак, нека читателят да обърне каталога на с. 10, 14, 17, 19 и т.н. до края на изданието и да се опита да сравни оригинала от изложбата и неговата репродукция. Тогава сам ще се убеди каква пародия на каталог представлява разглежданото издание.
    Всичко това показва едно недопустимо отношение към научно-справочно издание, което представя българското изкуствознание у нас и в чужбина. Кой би допуснал, че под шапката на три авторитетни институции - Министерството на културата и туризма, Съюза на българските художници и Община Варна - може спокойно да се финансира и да вирее дилетантството.
    Биеналето, както и каталогът съвсем естествено бяха рекламирани като поредното постижение в културата на морската ни столица. В действителност изложбата, като подбор и организация, и каталогът показват остарели модели на мислене на едно поколение, което си отива. Те за съжаление продължават все още да функционират поради всеобщото мълчание за нивото на проявата. Така се институционализира непрофесионализмът. След като се поддържа, той се превръща в норма. Един затворен свят на интереси подронва нивото на нашата култура, изразходвайки все повече и повече средства на обществото.
    13-ото международно биенале на графиката във Варна-2005. Изд. “Славена”, Варна, 2005, с. 218.
    Художник Димитър Трайчев


      Resonance: The catalogue – the face of the 13th International Print Biennial in Varna – by Violeta Valkanova.
 
 
Назад [ 1 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма