Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Есе:

Преводи:

Фрагменти:

Имена:

Памет:

Разказ:

Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Стихове от Любомир Левчев.
Poems by Lyubomir Levchev. 
 
Поетът Любомир Левчев неотдавна навърши 70 години. Днес калта е от него, гостува на поетичното гнездо на “Простори”. Защото, как беше... Ангелите избират думи! Не отлитай от себе си, Поете!

ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ

SPIDERMAN
В градината
пред вятърната мелница,
не на пейката,
а на тревата
е седнал човекът-паяк.
Отворил своя вестник,
уж чете паяжината,
а всъщност слуша как
отчаяно бръмчат
хванатите новини.
Но никой не обръща внимание
на тази постмодерна пластика,
освен врабчетата, които любопитстват
дали мухите са истински
или лъжливи.
Разбира се, че са лъжливи -
готови да станат история.
О, врабчета! О, рошави гаврошовци,
о, които дори не правят гнезда.
Иначе бих допуснал,
че вие сте ни направили.
Защото
човекът, напуснат от историята,
прилича на изоставено гнездо.
Населеното гнездо
разбира, че има смисъл.
От него се носят песни.
А това звучи гордо.
Изоставеното гнездо мъти призраци.
Има време за правене на гнезда -
ще каже Проповедникът.
Тогава Господ дава
от своята специална кал.
Природата дава сламките.
Ние - труда.
И ето идва историята.
И снася в нас
своите кукувичи яйца.
Някои ги изритват от гнездото веднага.
Други се вслушват:
Какво мърда вътре?
Боже, това е моето сърце -
казват другите.
И от сърцето се излюпва
нова малка история
с човекоядна човчица.
Човекът, обладан от историята,
иска да отлети от себе си.
Той размахва крилата,
които няма.
Велик е, ако загине.
Жалък е, ако оцелее.
Защото не той, а историята отлита.
Тогава той се спуска
по своята тънка
следисторическа нишка
в нищото.
В обикновеното време,
което няма причина,
нито следствие,
Там, в градината
на вятърната мелница
(която мели съединението
и го прави на силаж)
човекът-паяк,
с тънки крачета
и огромен корем,
плете своя вестник и си мисли:
Ако мине силен вятър,
ще събори старите гнезда.
Това - добре.
Но ще обърне тази страница.
И може нещо ново да се случи.

ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
НА ДУШАТА
Косовете ми избират ябълки.
Ангелите ми избират думи.
И аз
като че ли не правя нищо.
Като че ли снощи
съм си забравил сърцето в
любов от последен поглед.
Но къде беше това?
Помня как излязох от себе си.
Помня как в парка
някой свиреше на празната си шапка
амурски валс.
След това...
Мисля...
Но мисли ли се след това?
 
 
Назад [ 2 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма