Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Фрагменти:

Бележник:

Палитра:

Памет:

Светлини и сенки:

Жица:

Малък разказ:

Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Поезия от Борис Христов, Деньо Денев и Лорис Мануелян.
Poetry: Boris Hristov and Denyo Denev. Poems by Loris Mannuelyan. 
 
Калина Атанасова,
Синя приказка

    Борис Христов е роден на 14.08.1945 г. в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” (1970). Работи като учител (Перник, 1971-1972), журналист и редактор в Студия за игрални филми, литературния алманах “Струма” и сп. “Феникс”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет” (1977; 1979), “Честен кръст” (1982), “Бащата на яйцето” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките” (1990), “Думи и графити” (1991; 2002), “Крилете на вестителя” (1991), “Смъртни петна” (1991), “Думи върху други думи” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст” (2000), “Поезия” (2004), както и на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, сред които “Български разкази на ХХ век” (1995), “Народни писмена” (1995), “Веда Словена” (1998) и много други. Носител на Голямата награда на СУ “Св. Климент Охридски” (2000).

    Неповторимият тромпетист
    на българската поезия навърши
    60 години. Поете, ти отново поемаш дълбоко въздух и допираш с устни лиричния мундщук...
 
    Борис Христов

    СВАТБАТА НА МАМА

    Слезе от хълма и тръгна нанякъде –
    потъна баща ми в тревите зелени.
    Вече двайсет години аз го очаквам
    и от двайсет години мама се жени.
    Самотни и тъжни дохождат мъжете –
    причесани меко, с походки красиви.
   Говорят, сами си предлагат ръцете.
    А тя и не иска да знае. Щастлива
    излиза навън и се рови из двора,
    ходи донякъде – с мляко се връща,
    сяда на прага, с тишината говори...
    Откакто я помня, все си е същата.

    Но някой ден ще пристигне жениха
    и ще приседнеме в стаята трима.
    Тихо ще вият кларнетите, тихо
    ще бъде в душите ни – ще мълчиме.
    Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
    Най-после ще заговорят за здравето.
    Ще оживее нашата къщица бедна,
    ще си тръгна тогава – ще ги оставя.
    Ще поплаче на прага моята майка
    и ще си легне бавно в нощта
    до кроткото рамо на непознатия
    и до сърцето на мъртвия ми баща.

    Деньо Денев по образование е инженер-химик. Живее и работи като журналист в родния си град Сливен. Главен редактор е на в. ”Сливенско дело - независим”. Издал е 13 книги с поезия, критика и публицистика, сред които “Ахилесова душа”, “Азбука за дишане”, “Послеписи”, “Книга за мама”, “Слънцето се изповядва в черква за птици”, “Сол, вода и звезди”, “Подслушани дихания” (II изд. - 2002) и др. Написал е няколко пиеси. Автор и постановчик е на спектакъла “Тъга по България”. За творчеството на Деньо Денев са писали редица критици и писатели, сред които Панко Анчев, Здравко Недков, Минко Бенчев, Иван Цветков, Петър Тонков, Светлозар Игов, Иван Станчев, Йордан Калайков, Йорданка Йорданова и др. Динка Гиндева е автор на книга - изследване за неговата поезия, със заглавие “Пътешествие сред думи и звезди”. Превеждан е в чужбина.

    Деньо Денев

    СБОГОМ НА ДУМИТЕ

    Хоризонтът кипи... И прииждат
    отвсякъде думи -
    риби, светулки, глухарчета...
    Думи шумят... –
    листа върху тънките клони,
    на мъдри дървета.
    Вятърът си играе с тях:
    може да ги погали,
    може да ги откъсне.
    (Вятърът е нежен любовник.
    Вятърът е палач!)
    Отвсякъде думи: риби, светулки, глухарчета...
    И дихания, озарени
    от червените кръвни телца.
    И. изгреви, залези... цветовете попили
    на тези дихания. И мълчания -
    в които се чува
    как никне тревата,
    как зрее сълзата.
    Благословени мълчания -
    преди голямата тишина.
    Сбогом на думите.
    Не мога без думи.
    В най-дълбокия сън
    сложете ми риби, светулки, глухарчета.
    Шепа листа на всяка цена.
    ... И не забравяйте вятър за тях!

    Лорис Мануелян е роден е на 15 юни 1954 г. в Бургас, работи като лекар. Публикувал е поетичната книга „Тогава” (1999). Автор е на песни по свои лирични текстове.

    ***
 
    За бъдещето си не съм спокоен,
    но мога ли съдбата си да зная?
    Навярно в твоя промисъл тъй строен
    аз, Господи, съм грешна запетая.
    Навярно даже знак не съм, а просто
    съм някаква отвесна драскотина –
    небрежно-необмислена, но доста
    красиво-малка част от серпентина.
    Неволен жест с перото, от което
    кръгът не се затваря, а обратно –
    той сам наднича между редовете –
    първичен, неприличен, еднократен.
    И никъде не се повтаря. Даже
    ти сам навярно на това се чудиш.
    О, Господи, дали ще ми подскажеш
    защо обичам своите заблуди?
    Дори и да съм грешна запетая
    във чернова на мисълта ти свята,
    на Теб благодаря. Макар да зная,
    че няма да ме има в беловата.

    ***
    На Моята Надежда,
    която срещнах в Морето
 
    Уморих се да мисля за теб...
    А да спра мисълта си не мога.
    Тя стои в тъмносиния креп
    на нощта, но наднича към Бога.
    Тя те търси в магията – там,
    край мъгливия бряг на мечтите.
    Ако имах надежда, аз сам
    бих ти търсил навярно следите.
    Тя отлита внезапно и пак
    тъй внезапно се връща. Не носи
    нито дума, ни спомен, ни знак.
    Само низ от безмълвни въпроси.
    После, свила се нейде назад,
    в най-далечния кът на сърцето,
    заживява тя с тихия ад,
    самоцелно превзел битието!
    Може би ми е нужен, нали,
    този ад на тъгата ни строга?
    Щом усетя, че нещо боли,
    с него тръгвам към теб...
    и към Бога.
 
 
Назад [ 2 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма