Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Фрагменти:

Бележник:

Палитра:

Памет:

Светлини и сенки:

Жица:

Малък разказ:

Книга 8 Книга 9
Статии
Резонанс
Резонанс: Плач по мащабното мислене.
Resonance: Crying for the large-scale thinking. 
 
    ПАНКО АНЧЕВ

Калина Атанасова,
Пловдивско настроение

    Аз съм от хората, които изгубиха своя сравнително удобен социален статус отпреди петнадесетина години и днес живея ( няма защо да го крия) доста по-зле от тогава. Пазарната демокрация ме направи материално беден и ме принуди всеки ден да мисля как да посрещна битовите си нужди и как да осигуря на семейството си насъщния хляб. Всичко това ме измъчва, унизява и изтощава до изнемога. И е напълно естествено да не бъда сред възхвалителите на тази демокрация, която уж ме дари с някаква свобода, но ме направи гладен и несретен. Но и за още!
    Не съм и не искам да бъда и апологет на миналото, на неговата всеобща изравненост, на урaвниловката и на очевидната посредственост на неговия “елит”, защото съм вкусил от тая парвенюшка щедрост. Как обаче да си затворя очите за неща, които някога ги имаше; те тревожеха и без това тревожните умове на българските интелектуалци, караха ги да размишляват и да страдат, да търсят нови пътища пред българското племе. А днес?
    Какво е материалната бедност на хора като мене и толкова още други пред духовната и мисловна убогост, която днес се шири по нашите земи. Най-страшното за хората, принадлежащи на духа и словото, е липсата на мащаб в замислите, на широта в схващанията и възвишеност в помислите. Днес от сутрин до вечер се говори за бизнес, забавления, шоу, пари, които се печелят лесно, но не и за святост, хармония, полет на духа, размах на мисълта. Културата е сведена до “култови” певци и шоумени, до доморасли европeидни постмодернисти. И все се повтаря, че няма пари и затова им е трудно на духовните “първенци на нацията”. Сякаш като има пари, ще бъде различно.
    Къде останаха разговорите за националното своеобразие, традициите и универсалността на нашето битие; къде останаха размишленията на големите ни писатели, критици и историци за духовното, а не политическото, приобщаване към големия свят на европейската и световната култура. Нима се стопи напълно огромната интелектуална енергия, излъчвана от първенците на българската литература, изкуство, наука... Духовното приобщаване към Европа и света според тях е съучастие на равни с равни, на духовни с духовни. Нима тогава живеехме по-добре и по-богато, та можехме да си позволим да бъдем достойна част от света, а не дребни подражатели и жалки просяци. А сега само провинциален национализъм и мегаломания, провинциални комплекси за малоценност, “криворазбрана цивилизация”, отегчителни заклеймявания над “политическата класа”, депутатите и управниците. И все за “европейския съюз” се говори. Все този пуст “европейски съюз” им е в устите...
    Аз страдам за миналото, но не за “добрия” си живот, а за националната амбиция да станем по-въздигнати, по-хармонични и универсални, като запазим мъдростта и дълбочината на националното мислене и самосъзнание. Ние трябва да гледаме на себе си не като част от “икономическа” Европа, не дори толкова като наследници на могъща държава, нация и култура, а като на хора, у които е живо чувството за достойнство и самосъзнание за възможностите на нацията. Провинциалът иска само едно: да го харесат. Истинският интелектуалец знае своята цена и мисълта му е насочена към създаване, към градеж на духовни ценности. В културата наистина няма големи и малки народи.
    А сега какво? Говорят ни на неправилен български език, че сме на прага на Европа и скоро ще заживеем богато. Може ли толкова жалка да е, Господи, целта на българския народ, на българската литература, музика, театър... Затова са ми толкова противни домораслите идеолози на прехода и самопровъзгласилите се за “елит” недоучени спекуланти от улицата. Противни са ми и амбициозните провинциалчета, измерващи собственото си величие с награди от конкурси, похвали от тоя и оня и със собственото си самочувствие.
    Мащаб, мащаб ни е нужен днес, нищо друго...


      Resonance: Crying for the large-scale thinking – article by Panko Anchev.
 
 
Назад [ 1 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма