Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Фрагменти:

Бележник:

Палитра:

Памет:

Светлини и сенки:

Жица:

Малък разказ:

Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Памет
В памет на Владимир Левков: “Вълната” на спомена.
In Memory of Vladimir Levkov: “The Wave” of Memories. 
 
    Това е най-спонтанното заглавие, което идва в главата на човек още щом види този диск, наречен “Спомен от вълна” или “Спомен от “Вълна”– още преди да го е чул. Не е бисер на изящната игра на думи. Но и самият диск, и неговите автори, и духът на приятеля, който го облъхва, умишлено отбиват от всякакво оригиналничене, от галантерийни словесни финтифлюшки.
    Искреността изкупва жеста, казваше Достоевски.
    В този диск са сбрани 15 песни. 15 изпети стихотворения. Посветени на паметта на Владо Левков от посветени на един спомен - за театрално-поетичната група “Вълна”.
    Уж-самодейната трупа на “Вълна”, приютена в Младежкия дом на Варна, естествено имаше своите приливи и отливи, но не замете ни една своя стъпка по пясъка. Вълна, която оставя следи – нечувано! Много от нейните въодушевени и гневни бардове (моля да не се бърка с брадъри!) разплискаха енергията си и по други брегове. И там също оставиха следи по пясъка.
    Но дискът е посветен на едного от тях.
    Владо Левков си отиде преди 11 години с очи, които налюбваха морето от височините на Галата, а сега навярно ни гледа с любов от най-високото – толкова високо, че вижда не морета, а безбрежните ни залутани круизи...
    Маргарита Друмева и Мария Бъчварова с помощта на Петър Вълков - Pete, са сътворили този спомен в песни. С щедростта на Андрей Макаревич, лидер на легендарната група “Машина времени”, който е дал добро да се пеят негови песни. Осем от записите са по текстове на Владо, два по негови текстове и негова музика, три - на Макаревич, един по текст на приятеля Гриша Трифонов, един - по текст на Стефан Цанев. Като автор на музика участва и старият член на “Вълна”, сега култовият театрален режисьор Бойко Богданов.
    Песните на българските поети с китара сякаш са извън времето (една от пиесите на Владо се казваше “По никое време”...). Те не се вълнуват нито от развитието на новите звукозаписни технологии, нито от семплери и синтезатори, нито от дефилирането на модните хитове по ефирните килимчета. Мария и Маргарита също не се притесняват да бъдат старомодни, защото за тях без съмнение онова старо време е по-доброто време. Двугласите им са трудни, особено на фона на семплия аранжимент – вездесъщата акустична китара. Без реверберации и хал-ефекти. Задушевно. Като на генерална репетиция на ”Вълна”. Или като в задимена стая, преляла от разнолики, но не безлики приятели. Дядова ръкавица, в чийто заветен уют вълкът мирно съжителства със заека. Момичетата по сърце и спомоществователят им дори са рискували да направят “кавъри” на песни, които самият Владо навремето записа в ”Балкантон”.
    Той надава ухо от зенитния си театрален балкон, радва им се, както го умееше и приживе, чува своя глас в чужди гласове и от солов изпълнител в живота постепенно се превръща в съ-изпълнител на общата мечта по истинския Живот.
Г. В.
 
 
Назад [ 7 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма