| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Имена: |
| Портрет: |
| Малък разказ: |
| Писмо: |
| Беседи: |
| Око: |
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
| Статии | |
| Преводи | |
Стихове от Зоя Езрохи.
Poetry by Zoya Ezrochi. |
|
|
ЗОЯ ЕЗРОХИ (р. 1947) живее в Санкт Петербург, Русия. Тя е химик по образование: завършила е техникум, работила е в лабораторията на един институт, с което е осигурявала съществуванието си. Тогава стиховете й почти не се печатат. В годините на перестройката този институт се оказва пред рухване. Налага се да „смени професията си”. Тя започва да търгува на пазара с детски играчки. Стои редом с бабички, които продават своите плетива и зеленчуци, бяга от милицията, понеже този пазар е забранен. От това капитал не натрупва, но пък създава изразителни стихотворения, защото поезията е навсякъде около нея, където има живот. А на нея, на Зоя Езрохи, съдбата й е подарила рядко дарование: да подрежда живота в римувани стихове тъй непосредствено и непринудено, сякаш това е естествената форма на речта.
Неотдавна Зоя Езрохи осъществи заветната си мечта: да издаде в един том всичките си стихотворения. Превежда се за първи път на български.  ЗОЯ ЕЗРОХИ НЕ СЕ ВКИСВАЙ!
И стените тук дори
Не понасят мрака.
Чуми – две, холери – три!
И петнайсет рака!
Едногърдите жени
смеят се безбожно
и споделят си едни
болки невъзможни.
При Тамара метастаз
пъпли под халата,
А пък тя гощава нас
с приказна салата!
При Ирина гной сълзи
под превръзка нова,
но къносани коси
къдри тя наново.
Тука още можем пак
да сме хубавици
и в прозоречния мрак
пак да храним птици.
Клонки, пъпки, весел шум .
Февруари – в края.
А пък ти с една наум
празнична омая.
И синигерчето как
- чуваш! – се възторгва.
А покойниците пак
свалят в тъмна морга.
В ОЧАКВАНЕ НА ОТГОВОР
Избави ме ти, Боже, от рака -
десет години макар.
Мойто куче при мен да дочака
свойта смърт като дар.
Нека и котките, нека
да си скачат и мъркат във хор,
да не стават те жертва нелека
на негодници в нашия двор.
А пък тези, чието аз име
се боя засега да издам,
нека в пътя ми тръгнат пустинен
и да стигнат най-сетне до Там...
Пази ме ти, Боже, от рака
и последствия други от брака...
Преведе Тихомир Йорданов
Translations: poetry by Zoya Ezrochi. |
|
|
Назад
[ 4 ]
Напред |
|
