Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Преводи:

Имена:

Бележник:

Палитра:

Беседи:

Северна приказка:

Библейски:

Книга 8 Книга 9
Статии
Северна приказка
Зимен лов на херинги.
A winter herring fishing. 
 
    ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА

    Десетки приятелства и постоянни срещи с писатели от всички континенти дължа преди всичко на възможностите, които имах като дългогодишен председател на българския ПЕН център, част от международната писателска организация ПЕН (поети, есеисти, новелисти) и като главен редактор на списание “Обзор”, с емисии на английски, френски, испански и руски. Своите беседи с именити писатели на ХХ в. събрах в книгата “Свят в 33 лица”, която очаквам да се появи в недалечно време. Гостувах и на носителя на Скандинавската литературна награда видния норвежки писател Едуард Хуем в неговия дом в Осло.
    “Полета в небето”, Милко Божков, 1997 г. Варна, “Галерия 8”
    Влизам в масивна къща в скандинавски стил. Дървото гали погледа ми. Домакинът, висок, суховат мъж с дълги русоляви коси, ме въвежда любезно в скромно обзаведена гостна. От него лъха северна сдържаност. Бързам да споделя своето възхищение от неговия дом, който поразява със своята хармония.
    Едуард Хуем, видният норвежки писател, се усмихва:
    - Вярно е. Така са строили къщите на времето. И моята наистина е много хубава. Удобна, с високи тавани. Тя е построена през един добър икономически период за Норвегия. С развитието на параходната индустрия са се увеличили, точно преди намесата на Швеция през 1905-а. Строежите от онова време придават красота в облика на Осло.
    През прозорците се промъкна зимно слънце. Разменихме не изнудени любезности. Исках да пестя време и започнах направо. Запитах го за началото на неговия път в литературата.
    - Началото. Навярно 1972 година. Тогава се появи първата ми книга. От този момент не се занимавам с нищо друго. Само с работата си на писател. Мога да си позволя това, защото съм на държавна стипендия, която се дава на пет години, след което се кандидатирам за следващите 3 години и т. н. Но, ако доходите ми станат твърде високи, ще загубя тази стипендия.
    - Стипендията ви се дава за книга, която проектирате да напишете?
    - Не. За книга, която вече съм написал. За първи път получих такава стипендия през 1974-та за моя роман, който получи Скандинавската литературна награда. От тогава постоянно работя и за театъра. Печеля прехраната си от различни места.
    - Считате ли се за продължител на някаква линия, традиция в норвежката литература?
    - Да, донякъде. Въпреки че в началото бях под влиянието на модернизма, считам себе си за традиционен писател, за продължител на реалистични традиции като романист, драматург и поет. Както знаете, първите носители на тези традиции са Бьорг Салончелом, после през 20-и век Кристо Друптов и др. Но нашият език е труден. Главно под влиянието на модернистични течения, дошли от Западна Европа след войната, настъпи период на психологичната проза. Към 60-те години последва пробив в този вид литература и се появи ново поколение. Аз бях последният от това поколение. Но вече през 70-те години много автори навлязоха в социалната тематика. Техен обект стана животът на работническата класа и пр. Но днес, изглежда, се връщаме към литературата, която търси отделния индивид, към индивидуалистичната философия. Но трябва да поясня, че тази литература не е крайно авангардна, тя е достъпна и разбираема почти за всички.
    - В каква социална среда сте израснал? Кажете ми нещо за ранната си биография.
    - Роден съм и прекарах детството си в една местност на западния бряг на Норвегия, в едно село. Баща ми и майка ми бяха фермери. Имаха съвсем малка ферма, която по-късно се разрасна поради механизацията на селското стопанство. Тя се превърна в модерна, съвременна ферма. Израснах сред норвежките селяни, обикновени, много религиозни хора. Селото беше много откъснато. Най-близкият/град бе на повече от 300 километра.
    - Нашето море, Черно море, е с топли, южни брегове. Обичам горещите писъци, южните дървета по брега, смокини, бадеми... За мен морето е ласка, слънце, черта, в която се сливат синката на небето със синката на морето... А за вас тук, на север?
    - Интересен въпрос. Не слънце и загар. За нас морето преди всичко е традиционният източник на нашата прехрана, на доходите на хората. Жителите от моята област са едновременно и земеделци, и рибари. Но не рибари между другото. А като сериозен поминък. Особено в сезоните, когато излиза херинговата риба. Спомням си детството и как всички от селището излизаха в океана за херинга през зимата. Дори и жените. Суров и безпощаден труд в нечовешки условия. И сега виждам пред себе си хиляди рибарски лодки да се отделят от брега на океана. Фантастична гледка! Във всяко семейство имаше рибари. От незапомнени времена. Сурови и калени мъже и жени. Във всяко семейство - борба с океана. Преобърнати лодки, удавени рибари, загубени в арктическите райони мъже. Това беше почти всекидневие. От детството си помня трагичните случаи на претърпели нещастия лодки в арктическата пустиня. Това беше едната страна на морето. Но то също така означаваше и връзка с други страни и райони. А тогава поради трудностите с влаковете в Норвегия много хора не бяха ходили дори в Осло. Аз бях късметлия. Като дете съм ходил дори в Шанхай.
    - Но ако вашият свят на детството е един, в известен смисъл, романтичен и хуманен свят, дал храна на писателското въображение, какво мислите за съдбата на литературата във века на научно-техническия бум?
    - Не съм песимист. Явно е, че винаги хората ще се интересуват от това как живеят, какво означава да си човек, те се наслаждават на красотата на езика. Не мисля че новата техническа революция ще разруши човека Разбира се, аз забелязвам, сегашното младо поколение не чете толкова много, колкото четях аз. Те гледат повече телевизия, имат други свои проблеми. И все пак има странна необходимост у хората от литературата. Често ходя на литературни четения, чета откъси от книгите си, говоря с хората, те идват да ме чуят... Явно литературата може да им даде много нещо. Разбира се, и тази тенденция към алиенация, към дехуманизация на обществото под влияние на новата техническа революция. Но, за да се справят с невероятните трудности на електронния век, хората се нуждаят от литература, от силата на духа. Ето защо не съм песимист. По-скоро вярвам в непреходната сила на словото.
    - Какво означава търсенето на новото,промяната за Вас?
    - За един писател винаги е необходима промяна. Така например много от известните писатели от следвоенния период в Норвегия като Оксид Йенсен, Огюла Микюла написаха най-хубавите си книги, когато бяха между 25 и 40 годишни. След това не успяха да намерят ново поле на изява. Но великият норвежски писател Кнут Хамсун в надалото пишеше любовни истории за млади хора, много индивидуалистични. Когато стана на четиридесет години, започна да пише социални романи, изостави своя краен индивидуализъм, своята стара позиция и стана социален писател за години наред. Убеден съм, че вие самата като писател също проследявате подобни явления във вашата литература.
    - Бихте ли споделили , коя от славянските литератури ви е по-близка и позната?
    - За мен Достоевски е най-великият. А ако трябва да говоря за онези автори, с които съм пряко свързан по дух, бих назовал на първо място писател като Максим Горки.
    Едуард Хуем запалва нова цигара. Слънцето отдавна избяга от гостната стая. Чувствам неудобство, че отнемам време на един професионален писател и драматург, толкова известен в Норвегия. Но не се отказвам от своите два последни въпроса.
    - Бихте ли казали нещо за Вашата работа на драматург, за днешния норвежки театър.
    - Откакто литературата е моя съдба, считам, че норвежката проза и поезия се развиват много добре. А нашата драма е в много трудно положение. Според мен причините за това са предимно исторически. Психологическата, реалистичната традиция на Ибсеновата драма е толкова силна, здрава, че е трудно де се напише нещо ново, съвременно, хубаво, което да се различава от тази традиция. на Ибсен. Мисля, че съм прав и сега нямаме почти никакви големи драматурзи. Има само отделни изключения в периода след войната. Излизат предимно книги с проза и стихове. Театъраът, където работя, много рядко получавам ръкописи, които ми харесват. Повечето норвежки писатели не се занимават с драма. Аз лично съм написал шест пиеси, някои от които са играни в театрите.
    Но се чувствам много самотен в това мое занимание. Малко хора са загрижени за съдбата на норвежката драма.
    - Кой е Вашият читател? Млади хора ли търсят книгите Ви?
    - Да, книгите ми се четат предимно от младото поколение.
    Младите са сравнително добре образовани, имам предвид хората между четиридесет и петдесет години. Според мен това е основната ми читателска публика, тъй като пиша на норвежки език. Повечето мои читатели са от областта, в която съм израснал – западното крайбрежие. Разбира се, и интелигенцията в Осло, преподавателите в учебните заведения.
    Струва ми се, че старата норвежка къща, със своя северен характер и пестелив интериор се вслушва в нашия разговор.Тя с нищо не проявява безпокойство от развихрената воля на новите строителни технологии. Беше стъпила на вечни основи. Вярваше като своя стопанин в ценностите, които няма да бъдат изметени от техническата революция. Благодарих на Едуард и си тръгнах с чувството, че той е посял и в мен зърно от своя оптимизъм.


      North story: A winter herring fishing – prose by Lilyana Steffanova.
 
 
Назад [ 9 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма