Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Преводи:

Имена:

Бележник:

Палитра:

Беседи:

Северна приказка:

Библейски:

Книга 8 Книга 9
Статии
Преводи
110 години от рождението на Сергей Есенин и 80 години от смъртта му.
110 years from the birth and 80 years from the death of Sergey Essenin. 
 
    СЕРГЕЙ ЕСЕНИН

    ИЗ „ЧЕРНИЯТ ЧОВЕК”

    ... Ех, обичам поетите!
    Смешен народ.
    В тях аз вечно намирам
    историйка, все за сърцето – 
    на пъпчива студентка
    плувнал в коса идиот
    преоткрива света,
    с премаляваща мъка в нозете.

    Не знам аз, не помня,
    в едно селце – 
    може в Калуга,
    а може в Рязан да е – 
    в прост селски дом 
    син живял; със челце
    под жълти коси
    и с очи лъчезарни...

    И ето, пораснал,
    при това поет,
    е, с неголяма,
    но сграбчваща сила,
    и женица някаква
    над четирийсетте
    зовял уличница
    и своя мила.

    ...Черен човеко!
    Ти, прескверен гост.
    Тази слава отдавна 
    за теб е позната.”
    Аз беснея и в мутрата,
    в гадния нос
    разярено бастуна си мятам...

    ...Няма месец.
    Сивее в прозорчето ден.
    Ах, ти, нощ!
    Ти какво, нощ, ми струпа?
    Със цилиндър стоя.
    Няма никой край мен.
    Аз съм сам...
    С огледалото счупено...
    Превод Огнян Антов

    Николай Панченко (1924 – 2005) руски поет, отличава с дълбочина на чувствата и тънкост на мисълта. В творчеството му органично се преплитат най-добрите черти на традиционната поезия с търсенията на нова, нестандартна форма на стиха.

    НИКОЛАЙ ПАНЧЕНКО
    ***
    Белило, туш и малко охра –
    и ей го зимния пейзаж.
    И тъй е просто – драснеш дваж
    с молив по белотата мокра
    две гарги. Нечия следа.
    Нанейде кривнала бразда.
    Е, стига! Листът бял е главно.
    Той само! Всичко е в това.
    В нощта наместо флаг отдавна
    шумят неказани слова.
    ***
    Да пишеш стихове – дори
    и да не щеш.
    Пак давай, давай!
    Бенгалски огън да гори
    в почти беззлобна слава.
    Без блясък, крясък и без жар.
    Минутна в туй утеха.
    Талантите усмихват се, макар
    да не намират там успеха.
    Прозорци грейват в синева.
    Светът по-хубав, знам, ще стане.
    Но дълга нощ подир това
    сълзи ще рони непрестанно
    ***
    Аз бавно умирам – работя.
    Виж, яма копая.
    Помъквам греда.
    И питат ме хора:
    - Хей, как е живота?
    - Умирам - усмихвам се. - Такъв е той, да...
    Но те ме не чуват. За тях това значи,
    че щом се усмихвам, наред ми е всичко.
    Човекът по лятото няма да плаче,
    щом тиквата расне по своя привичка.
    - Наред е! – пак работа аз си намирам.
    Потта си забърсвам, додето работя.
    - Така е - усмихвам се, - тъй си умирам..
    И сетне добавям:
    - Такъв е живота.
Превод Тихомир Йорданов


      Translations: 110 years from the birth and 80 years from the death of Sergey Essenin: new interpretations by Ognyan Antov and Tihomir Yordanov.
 
 
Назад [ 4 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма