Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Преводи:

Имена:

Бележник:

Палитра:

Беседи:

Северна приказка:

Библейски:

Книга 8 Книга 9
Статии
Библейски
Сексуалност и слепота в историята на Самсон и Далила.
Sexuality and blindness in the story about Samson and Delilah. 
 
    МИЛЕНА КИРОВА

    Историята на героя Самсон се намира в Книга Съдии, която разказва живота на библейското общество за един период от около 150 години, разположени в ХII - ХI век пр.Хр. Това е времето, когато еврейските племена са навлезли и вече усядат в Обетованата земя; животът им представлява поредица от конфликти с местните ханаански племена и упорита борба с филистимците, други завоеватели на региона, дошли по море, завладели средиземноморския бряг горе-долу по времето, когато самите евреи прекосяват на запад Мъртво море и река Йордан.
    В света на Съдии все още не съществува еврейска държава. Дванайсетте племена живеят отделно и всяко се ръководи от свой Съдия. Институцията на “съдиите” е любопитно явление, често определяно като проява на примитивната теокрация, защото всеки “съдия” е обединявал функциите на религиозната, политическата и съдебната власт. Той, с други думи, е бил едновременно цар, магистрат и главен свещеник. Точно такъв съдия е и героят Самсон. Той се появява по начин, който вписва рождението му в легендарния модел на чудотворно разтворената утроба. Неговата майка, жена на Маной от еврейското племе на Дан, е безплодна в продължение на много години, докато най-сетне Ангел Небесен не й донася вестта за бъдещото зачатие. Моделът на чудотворното раждане има приказно-митологичен характер. Старият завет го употребява, когато иска да предположи изключителното в характера на някой герой. Утробата на майката, колкото и чудотворно разтворена, не представлява цел на подобни разкази, още повече, че нейните функции принадлежат на Бога по дефиниция. Невероятното раждане е просто начин да се бележи изключителното благоволение, с което Йахве дарява някой “човек”, т.е. мъж.
    Даже преди да бъде роден “от самата майчина утроба” младенецът Самсон е обречен от благодарните му родители в дар на Бога; той ще бъде назорей: “бръснач няма да се докосне до главата му”, няма да пие “вино и сикер”, няма да хапне нечисто и ще извършва само Богоугодни дела. И още нещо, което е много важно: до косата му, символ на специалните връзки със свещената институция, никога няма да се докосне бръснач. Косата в подобни случаи замества цялото тяло (по принципа, наречен pars pro toto); тя става символ на духовно-телесната цялост, която прави героя необикновен и различен от другите хора. Така че още преди да има собствен живот, Самсон вече е принадлежност на Бога. Насоката на неговия живот е формулирана в “не” категории на социалното поведение (“няма да пие”, “няма да хапне”, “няма да се подстриже”…). Той не може да бъде “като другите хора” и точно тази “не”-разположеност в полето на социалните отношения ще гарантира неговата изумителна физическа сила като белег на принадлежност към пространството на сакралното. Самсон, с други думи, е обречен да заплати цената на своята изключителност с безпрекословна всеотдайност на Бога и на “мъжките” (религиозно-етнически) задължения. А те в онзи библейски момент изискват да победи филистимците, които вече 40 години държат в подчинение еврейското племе на Дан, и да установи властта на Йахве вместо култа на чуждия бог Дагон.
    Но как изглежда в действителност животът на героя Самсон? Всички енциклопедични справочници върху библейския текст настояват на неговата особеност, нетипичност като назорей и “Божи човек”; те говорят за амбивалентно поведение, за безконтролен и непостоянен характер, даже за “чувственост, безотговорност и … липса на истинско религиозно отношение” (“Библейски речник. С., 1994, с. 486).
    Популярната традиция в интерпретацията на случая, от друга страна, го разбира преди всичко като илюстрация на идеята за женско коварство; Далила (обикната от Самсон) се превръща в показателен образ на женската склонност към предателство и неспособност за вярност. Всъщност историята на отношенията между Самсон и Далила (Далида в нашия Синодален превод) е само един епизод от трикратното повторение на подобни случки в рамките на по-голяма история. (Може би тук трябва да отбележим, че целият разказ има подчертано приказен или приказно-легендарен характер. Ще срещнем различни мотиви, широко разпространени във фолклора и митологията на други народи: мотива за загадката, чието решение носи живот или смърт, за трикратно повторената съдбовна среща, за четирите опита и т.н.). Основна тема на разказа изглежда сблъсъкът между силата и сексуалността в мъжкото (героичното) поведение. Силата е дарена от Бога, тя е оръдие за решаването на колективно значими задачи с политически и религиозен характер (в нашия случай спасение на цялото племе). Сексуалността е тъмна и сляпа стихия, която изключва разума и въвежда ритмичното повторение на грешката в човешкото поведение, а грешката се превръща в грях, който трябва да бъде изкупен. Символичният смисъл на историята е разположен в диатопичното пространство на отношенията между високо и ниско, божествено и човешко, обществено и интимно и оттам – все така метафорично – между мъжко и женско. Самсон е герой с типично трансгресивен характер, от тези, които извършват hubris в древногръцката митология (hubris е способността-вина да се нарушат установените от боговете граници на допустимото за човека). Като всеки подобен герой (такива в древногръцката митология са например Едип, Марсий, който се състезава с бог Аполон, Арахна, дръзнала да предизвика Атина Палада), той попада в категорията на жертвените фигури; фантастичната изключителност стигматизира неговото присъствие и го обрича на гибел. Изглежда, че една от функциите на мита за чудотворното раждане е да произвежда герои с “различен” характер; някои от тях поемат “нагоре”, към възвисяване (Исак става благочестив патриарх, Самуил – велик пророк), други – “надолу”, към принизяване на Божия/мъжкия елемент в природата на човешкото.
    Още първият епизод на сагата за Самсон разказва един несполучен романс. Героят зърва млада филистимка, сърцето му закопнява по нея и той попада в редица от перипетии на проваления брак. Тук вече можем да забележим една особена и системно проведена в целия разказ диалектика на отношенията между “телесния” поглед (типичен жест на желанието в мъжката психическа икономия) и слепотата, която парадоксално се ражда чрез него. Любовта на Самсон е толкова очевидно неподходяща (племето на девойката, филистимците, е врагът, който трябва да бъде изтребен), толкова “сляпа”, че текстът е принуден да рационализира (да обясни) нейното сюжетно наличие с мотива за някакъв скрит и божествен замисъл, който в крайна сметка ще позволи да бъдат наказани омразните поробители. (Така се повтаря моделът на мотивация, който сме срещали в книга “Изход”: известният епизод, в който Йахве “втвърдява” сърцето на фараона, той отказва да пусне евреите от Египет и така само дава възможност на Господ да демонстрира седем пъти способността си за чудеса.)
    Напразни остават предупрежденията на двамата благочестиви родители; страстта преборва назорея Самсон и го довежда до границата, където желанието и садистичната отмъстителност изглеждат синкретично неразделими. Той извършва поредица от “изключителни” подвизи: убива трийсет души в град Аскалон, за да им открадне “премените”; връзва опашките на трийсет лисици по две, слага свещ помежду им и ги пуска във филистимските посеви, които изгарят до дъно, заедно с маслинените горички наоколо; пречупва “пищялите и бедрата” на група мъже… Героичното поведение се оказва с трансгресивна посока “надолу”, към инфантилните корени на страстта; любомраза, каквато се ражда в отношението към фигурата на майката според психоаналитичните теории на човешкия опит.
    Във втория епизод ще видим героя да посещава една проститутка от Газа. Обектът на любовта и този път е (с)грешен, и тази жена е невярна; сексуалността става все по-опасна и сляпа. Смъртта дебне Самсон със засадата на местните жители, но почтените приказки не завършват с двукратното повторение на някаква ключова ситуация. Той изтръгва цялата градска порта, зад която се крият филистимските нападатели, и я отнася “навръх планината” под техните смаяни погледи. Тогава се появява Далила. Сгрешената жена за пръв път получава име заедно с други подробности, които затварят кръга на нейната грешност. Далила най-вероятно е филистимка, както първата годеница, обича парите, както жената от Газа, и отгоре на всичко живее самостоятелно в собствена къща. (По някакъв начин тя самата е изключителна, най-малко изключена от библейските представи за добра и почтена жена.) Далила не е представена като дъщеря или съпруга на някого; свободната жена е олицетворение на опасността в библейския текст; тя персонифицира извън-нормалното, онова, което заплашва установената систематика на социалните връзки.
    Няма да разказвам подробно любопитния диалог, който се разиграва четирикратно между Самсон и Далила. Това, което прави особено впечатление, е натрапливата липса на психологическа мотивация в поведението на героя Самсон. Той изглежда забравил всичко, което би могъл да знае един нормален мъж на неговата възраст, включително поуките от първия и втория случай. От поведението му сякаш наднича психиката на малко дете, което не притежава опит в полето на човешките отношения, но страстно преследва своята потребност от безрезервна любов. Тази липса би могла да прикрива и някакво имплицитно знание на сюжета, което не може/не трябва да бъде експлицирано върху повърхността на библейския смисъл. Читателят остава в дискомфортно недоумение пред невъзможността да рационализира мотивите на мъжкото поведение. (Струва ми се, че точно това недоумение го кара – през всички епохи – да проектира своя познавателен дискомфорт върху “лошите” аспекти в образа на Далила.) Той се оказва изправен пред поредица от въпроси, на които не може да отговори, и текстът не му предлага никаква помощ в това отношение, а с митологичен замах го лишава от всяка надежда за помощ. Сляп ли е Самсон да не вижда, че Далила го мами по четирикратно еднакъв начин? Защо никога не изразява собствено мнение, не се опитва да разсъждава, не я укорява (поне) за досадното поведение: а “тя го отегчаваше с думите си всеки ден и го мъчеше…”? Защо разкрива тайната си на четвъртия път или тогава, когато всеки приказно-легендарен герой би бил поучен от трикратното повторение на сюжетната ситуация?
    Може би отговорът се крие в начина, по който Далила представя мотивите на своето поведение. След първите несполучливи опити тя обвинява Самсон в лъжа: “Ето, ти ме измами и ми каза лъжа…” В отношенията между двама влюбени лъжата симптоматизира липса на обич или поне на такава обич, която би погълнала всичко друго. И Далила казва точно това след третата несполука: “Защо думаш “обичам те”, а сърцето ти не е с мене?” В текста се появява ключовият термин “сърце”; ще го срещнем пет пъти в четирите поредни стиха. Всеки път това е сърцето на назорея Самсон; то става главен герой на историята в този фатален момент; история за това как Мъжът дава сърцето си на една Жена. Когато открива на Далила “цялото си сърце”, Самсон е вече изцяло неин; Господ “отстъпва” от обездушеното тяло, а “филистимците го хванаха и му избодоха очите, доведоха го в Газа и го обковаха с две медни вериги, и той мелеше в затвора” (Съд. 16:21).
    Символичната слепота на сексуалния опит най-сетне се е превърнала в телесна действителност. “Познавайки” жената, Самсон престава да знае Господ; и Господ не иска вече да знае за него. Ослепяването изиграва своята класическа роля на символична кастрация. (То всъщност идва да потвърди по малко по-живописен начин това, което разказът вече е казал с отрязаната коса.) Мъжът, който (защото?) е бил разделен от жената още в лоното на зачатието (“от майчината си утроба”), който е бил обречен на големи (“мъжки” или героични) дела, регресира към “сърдечното” място на тази липса-съдба. Остриганият Самсон престава да бъде назорей и се завръща към (желанието си за) това, което никога не е бил – син, обвързан с тялото на своята майка/жена. В този момент Далила изчезва от разказа, защото вече не му е нужна, но някъде отдалече, от пространството на потиснатите значения, бихме могли да дочуем нейния смях.


      Bible’s: Sexuality and blindness in the story about Samson and Delilah – by Milеna Kirova.
 
 
Назад [ 10 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма