Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Есе:

Преводи:

Имена:

Къси разкази:


Памет:

Интервю:

Подиум:

Фотооко:

Солен смях:

Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Памет
От и за Иван Манолов.
From and To Ivan Manolov. 
 
    ИВАН МАНОЛОВ  
    1961 - 2005  
    Кратък бе животът на Иван Манолов.
    За своите четиридесет и четири години той не успя да придобие широка известност, но събра достатъчно опит и умения, за да се осъществи като поет.
    Тихият и скромен живот, който водеше извън литературата, го правеше притеснителен и сякаш снижаваше самочувствието му, когато общуваше в литературните кръгове. Но всеки, който прочетеше или чуеше негови стихове, не можеше да остане безразличен и да не забележи самобитния му и органичен талант.
    Но Иван Манолов бе не просто талантлив поет; той бе поет с висока отговорност пред словото. Той съзнаваше, че не е достатъчно да притежаваш дарба. Дарбата трябва да се развива и обогатява. И той работеше търпеливо и упорито. Стиховете му се раждаха трудно, но бяха искрени, дълбоки, съкровени.
Сега, когато го няма, осъзнаваме стойността на неговото поетическо дело и разбираме каква тежка загуба е понесла българската поезия. Иван Манолов е ярък представител на съвременната литература, принадлежащ без съмнение към нейните високи върхове.
    Истинският живот на поета започва след неговата смърт. Животът на Иван Манолов в поезията ще бъде дълъг и светъл.
    “Простори” скърби за него, защото го обичаше и ценеше високо.
    Бог да прости Поета!
    ДИМИТЪР КАЛЕВ
    ОТМЕСТВАНЕ
    На Иван Манолов
    Колкото пъти подхващаме тема за ритъма,
    в твойте зеници се свличаха есенни кестени,
    даже умът ти изглеждаше някак отместен,
    сякаш го пращаше някъде нещо да пита.
    Помниш ли руския студ над Площада на Пушкин –
    беше без шапка, „Остана във Варна” – ми каза,
    взе си цигара, опита да снимаш и уж ни
    снима – оказа се, че сме излезли размазано.
    После поехме към паметника на Есенин,
    после ме пита защо Манделщам ми харесва.
    Всъщност тогава не знаех какво е отместване,
    мислех, че просто в Москва ти е страшно студено.
    Точно тогава, о, Боже, по същото време
    ти си ми казвал: „Ела да вечеряме скришно”,
    казвал си още: „След малко ще спреш да ме мислиш,
    още след малко ще мислиш отново за мене...”
    Всичко тогава отдавах на лошото време,
    мислех си: „Всички поети говорят отместено,
    в моята Варна паветата плачат от кестени,
    а във Москва е ужасно, ужасно студено.”
    После разбрах, че трепериш от друго трептене.
    После разбрах, че поетът отмества телата си –
    смъртното тяло от тялото на душата си,
    а помежду им люлее лиричното време.
 
    ИВАН МАНОЛОВ
    КРИЛЕ НА РАЗПЯТИЕ
    Като някой гмуркач, който бърза нагоре да диша
    и последната глътчица въздух в гърдите укрива,
    стискаш зъби и търсиш пролука в дълбоката ниша,
    по-напрегнат дори от стрелата в самата тетива.
    Но какво те очаква отвъд зад гнетящия тътен
    на машината прашна, която върти колелото,
    щом потресен видя на живота си образа смътен
    да напомня криле на разпятие върху Голгота.
    И разбра, че от словото повече нищо не става,
    само дето от сутрин до вечер измъчваш небцето.
    Ако няколко думи, отвени от купища плява
    ти намерят езика, едва ли ще сринат небето.
    Няма кой да ги чуе – щурците задъхано пеят,
    мъкнат хляба си мравките, стърже с ренде дървоядът.
    Безучастно угасват и светват звезди в полилея
    на студения космос и всичко край теб се разпада.
    А би трябвало днес да си радостен – стигна средата
    И поискаш ли, може с ръка да докоснеш успеха.
    Но изписваш сломен: сляп е тласъкът, който ни мята.
    Няма нищо напред и това, че летим, е утеха!
 
 
Назад [ 8 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма