Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Есе:

Преводи:

Имена:

Къси разкази:


Памет:

Интервю:

Подиум:

Фотооко:

Солен смях:

Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Поезия
Стихове от Павел Цветков и Боян Върбанов.
Poems by Pavel Tsvetkov and Boyan Varbanov. 
 

    Bоян Върбанов Роден на 19 април 1931 г. в с. Сеячи (сега квартал на Попово), живее във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, работил е като редактор в софийски и варненски вестници, в радиото и телевизията. Автор на лиричните сборници „Няма ги мъжете у дома” и „Смълчано небе”. Публикувал е стихове, разкази и публицистика в „Литературен фронт”, „Пулс”, „Пламък”, „Везни” и др.

    БОЯН ВЪРБАНОВ
    ***
    Ще тръгнеш ли в часа на свечеряване
    през джунглата на свойто неспокойство,
    през хладните пустини на тъгата
    и непонятните реки на обичта?
    Ще тръгнеш ли във този късен час
    към златните измами, към надеждата,
    към дните с дъх на прегоряла страст
    и порив див по циганското лято?
    В часа на свечеряване ще тръгнеш ли
    към дансинга, където стене още оня джаз
    и с хрипкав глас настройва мрака
    за утрешната твоя неотменна нощ?
    ПОДНОЖИЕ
    Все там, сред отломъци от минало,
    покрай застинали скали от бъдеще,
    изтича неизтеклото още време
    в тресавищата на самотния ни ден.
    В заслони от отминала любов,
    в хралупи от настръхнало спокойствие,
    сред крясъци от мъртви истини
    и смътни очертания от залези
    едва ли някога докрай ще разберем
    защо са пролетите вече без ухания,
    защо тъй бързо идва есента,
    защо и в жегите на късно лято
    студът в душите трупа сняг
    и ние, в непрестанни преходи залутани,
    останали без дъх,
    сред преспите на своето подножие
    пъртина все разриваме и търсим връх.
    ПЪТУВАНЕ
    Какъв е този денонощен влак,
    със който все за някъде пътуваме
    във старите раздрънкани вагони
    със весели и тъжни пътници край нас?
    Сред проломи, затрупани от сняг,
    в посърнали от жегите поля,
    през мостове и сумрачни тунели,
    край есенно покрусени лъки
    и пролетно разцъфнали поречия,
    безкрайно дълго все пътуваме,
    с товар от много думи неизречени...

    Павел Цветков гостува на “Простори” през юли т.г. Роден е през 1971 г. във Варна, завършил е Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност българска филология.

    ПАВЕЛ ЦВЕТКОВ
    МАШИНАТА НА ВРЕМЕТО
    Ако съществуваше
    машината на времето,
    щях да те открадна
    от количката
    на майка ти,
    от яслите
    зад блока,
    от родилните везни,
    от топките
    на татко ти,
    от мисълта на Бога,
    и да те имам
    цял живот
    до себе си.
    ***
    Цял живот се уча
    как да пиша името Ти,
    Господи.
    Цял живот броя
    листата на дървото,
    без да мога
    да дешифрирам силата,
    която
    налива сока в корените.
    Близо век живея,
    а така и не успях
    да излекувам
    сричането.
 
    ПРОЩАЛНО ПИСМО
    Те казаха, че аз съм те убил.
    Нима бях длъжен да приема любовта ти?
    Разпитваха къде, с кого съм бил,
    почувствах се като герой на филм,
    във който се разказва за смъртта ти.
    Изправен на последния етаж,
    с трепереща ръка захвърлям фаса.
    Оставих те сама на онзи плаж,
    да бъда с теб ми липсваше кураж,
    но трийсет метра под деветата тераса
    ще им докажа колко съм различен
    като напиша с кръв, че те обичам.
 
 
Назад [ 2 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма