Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Есе:

Преводи:

Имена:

Къси разкази:


Памет:

Интервю:

Подиум:

Фотооко:

Солен смях:

Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Преводи
Жао Кай в превод на Христина Костадинова и Красимир Симеонов.
Gao Kai interpreted by Hristina Kostadinova and Krassimir Simeonov. 
 
    Снимка Симеон Лютаков. Трети национален фотографски салон Варна 2005
 
    Жао Кай
    АКО
    Има различни плодове във живота –
    сладки или кисели, между които
    е присадена думичката „ако”.
    Ако можехме да възвърнем младостта си,
    ако можехме да се върнем назад
    към нощта на нашето целомъдрие,
    ако можехме да направим друг избор...
    И виното никога няма да се изпие,
    ако предпочитаме реката на вечното съжаление.
    Но ако намеря някога нещо наистина ценно,
    ще го поставя в детската стая,
    а на децата ще кажа:
    Това е забранен плод.
Превод Христина Костадинова
Красимир Симеонов
    ЖЪЛТАТА РЕКА
    Величието й е в мъничкия ручей –
    извора сред най-високата в света земя.
    И поради неговия вечен дом
    Жълтата река е златният конец
    между началото и края.
    ГНЕЗДОТО
    С отворени обятия, застанал пред зората,
    живота поздравявам според моето разбиране.
    Но малка птичка на рамото ми кацна,
    взела го за клон разлистен насред вятъра.
    Пеейки, танцувайки, там птичката си построи
    гнездо и там излюпи своите пиленца,
    като им даде първите решителни уроци
    по летене и по музика.
    Така открих аз родното гнездо –
    на мойто детство неувяхващото цвете.
 
 
Назад [ 4 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма