| Съдържание |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Имена: |
| Къси разкази: |
| Памет: |
| Интервю: |
| Подиум: |
| Фотооко: |
| Солен смях: |
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
| Статии | |
| Солен смях | |
Хумор от Турхан Расиев и Васил Дачев.
Humor by Turhan Rassiev and Vassil Dachev. |
|
С ПЕРО ОТ ПЕГАС
ТУРХАН РАСИЕВ Когато няма какво да кажа на хората, имам повече време за писане.
От свободата на словото до слободията има само една храчка.
Когато ни омръзне чуждото робство, минаваме под наше.
Мислите за свободата са отлежавали в затворите.
Докато избирахме знаменосците си, изгубихме войната.
За много поети и два живота не са достатъчни, за да станат безсмъртни.
Мнозина търсят Дървото на познанието със секира в ръка.
Мечтая за времето, когато правителствата ще си разменят само музикални ноти.
Сивият поток не се изчервява от срам.
Прекаленият светец на дявола се моли.
Мнозина правят новелистика, а малцина – Нобелистика.
Мъглата от думи е най-непрогледна.
Айнщайн твърди, че хуморът създава равновесие. Тогава на сатирата не й остава нищо друго, освен да ни изкара из релси.
Бездарието без дарове не си отива.
Има официални говорители и неофициални премълчители.
Аз не съм за нестандартното мислене, а за надстандартното мислене.
Когато нямаше гласност, по-добре си приказвахме.
Бог е в нас, а ние сме в дявола.
Каквото ни е било писано, това ще прочетем.
Един патки пасе, друг лебедова песен слуша.
Само сатириците се опитват да вържат тенекия за опашката на дявола.
Краткостта е сестра на таланта. Аз съм баткото.
 Снимка Десислава Генкова. Трети национален фотографски салон Варна 2005
ВАСИЛ ДАЧЕВ
В ПРИБОЯ НА ПОЕЗИЯТА И аз се гмуркам в таз стихия –
неканен от Ерато гост.
Метафорите сол ми трият -
в поезията драпам бос.
Роди се стихчето. Солено!
Че кой ли не му трие сол?
Което е в море родено –
само се ражда с ореол. |
|
|
Назад
[ 12 ]
Напред |
|
