Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:

Есе:

Преводи:

Проза:

Имена:


Ние:

Под знака на Терпсихора:

Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Абракадабра- Иван Бориславов
Abracadabra – Ivan Borislavov 
 
Иван Бориславов е роден на 30 март 1946 г. във Варна. Завършва гимназия в родния си град и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, специализира френска цивилизация в Университета във Версай. Поет, есеист, преводач на поезия и изследовател на модерната западна литература и живопис. Автор е на петнадесет стихосбирки, между които „Слънчева лавина” (1978), „Мигове с Париж” (1986, 1994, 1997), „Разговор с безкрая” (1986), „Гнездо над бездната” (1992), „Небесна археология”, „Взривени думи” (1995), „Докато дишам” (1996), „Партитура за мълчание” (2000), „Лунатико слънчасал” (2000) и „Абракадабра и други заклинания” (2005). Публикува сборници с есеистика: „Поезия и багри” (1987), „Светлината, която остава” (1994) и „Осип Цадкин – поетът на материята” (1995). Преводач е на книги с избрана поезия на Ана дьо Ноай, Блез Сандрар (награда за превод на поезия на Съюза на преводачите, 1987), Андре Брьотон, Жак Превер, Еме Сезер и др.  
 
Иван Бориславов
АБРАКАДАБРА
Звездите ми телеграфират
с морзовата азбука на детството:
Абракадабра!
Абра-кадабра!
Аб-ра-кадаб-ра!
Отвъд далечните невидими пристанища,
обрасли с радиоантени и радари,
отвъд космическите полигони,
отвъд морето и земята,
отвъд света ни,
уловен в компютърната мрежа,
до мене изведнъж долита
непрограмирана парола:
Абракадабра.
В края на това агонизиращо столетие
нима най-сетне боговете са си спомнили за нас
и почват да ни викат,
за да ни кажат нещо съдбоносно важно?
Така навремето в началното училище
след шумното голямо междучасие
разсилните излизаха на двора
и биеха звънеца,
за да влезем в час.
Но боговете не объркват ли сигнала?
Нали той беше SOS ?
И все пак откъде ми е позната тази странна дума:
Абракадабра?
Кога ли съм я чувал?
Като че ли и аз съм я изричал някога?
И си припомням имена на кораби,
които винаги отплаваха без мене.
И си припомням имена на острови,
където няма никога да стъпя.
И си припомням имена на призрачни съзвездия –
съцветия, които няма да откъсна.
И неочаквано –
между две срички тишина –
ме осенява споменът.
За миг затварям своите очи
и падам в бързея от слънце:
Абракадабра!
Приятели от детството,
как сме забравили спасителното заклинание?
Момиченцата с пърхащите бели панделки,
орисани да станат черни Пенелопи,
нанизваха синците от обикновени буквички
в конеца на небесната дъга.
И връзваха вълшебните огърлици на вратовете ни.
И ни желаеха щастливи одисеи.
И ние – лековерните деца на боговете,
отплавахме натам,
където сочеше четвъртото листо на детелината.
Четвъртото листо,
което след това съдбата ни открадна.
Абракадабра!
Разбира се,
това е думата,
която всеки някога е знаел,
но постепенно е забравил.
Докато накрая е загубил безвъзвратно.
Тъй както сме забравили
приятелите си от детските години –
ездачите на морски кончета,
гребците от прогнилата трирема,
летящите холандци в небесата.
Тъй както сме забравили
момиченцата с бели панделки
в лиманите на паметта си.
Тъй както сме забравили любимите,
а после и голямата любов.
Тъй както сме забравили и себе си,
за да се лутаме сега безцелно в делника
и да затъваме в това тресавище
с разнищени души на корабокрушенци –
объркани,
отчаяни
и озлобени.
Звездите продължават да телеграфират:
Абракадабра!
Целебната четирилистна дума.
Думата на всички думи.
Думата,
която обяснява всичко.
Думата,
в която се разискря цялата поезия.
Абракадабра!
И се разбягва глутница от прокълнати сенки.
И изведнъж нахлува в мене
забравения вкус на лудо чудо.
И ме обзема музиката на морето,
безкрайните импровизации на вятъра,
симфонията на тръпчивия простор и на вълните.
Абракадабра!
Разпалвам с дъх стихиите.
И не сърце,
а късче от безкрая
пулсира в моите гърди…
И вече ми е все едно
кой ще изтегли утрешния ден
като протрита карта
от хазартната колода.
Отвъд покрайнините на света,
отвъд предградията на живота,
отвъд това хилядолетие –
аз чувам ехото да ми отвръща,
аз чувам бъдещето да ме вика
с гласа на ранобуден странник:
Абракадабра
Абракадабр
Абракадаб
Абракада
Абракад
Абрака
Абрак
Абра
Абр
Аб
А
 
 
Назад [ 1 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма