Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:

Есе:

Преводи:

Проза:

Имена:


Ние:

Под знака на Терпсихора:

Книга 8 Книга 9
Статии
Имена
И Панко Анчев на 60 години
Panko Anchev 60 years of age, too 
 
Снимка Гаро Кешишян
 
И приятелите му, и враговете му се чувстват респектирани от формите на черепа и лицето му – форми на отронен от историята римлянин. Затова може би фотографиите му из вестниците и книгите смущават дори без думи. По улиците на Варна и по литературните текстове се движи някак разсъдъчно. Отстрани изглежда, че настоява да ги превърне в памет и от памет – в смисъл. И понеже смисълът на паметта е историята, този мъж прилича на тяло, обсебено от историчност. И понеже смисълът на паметта е разумът, този мъж прилича на оголена разумна душа. И най-сетне, понеже смисълът на паметта е написаният текст, прилича на свитък със записана проповед. За добро или за зло, откъдето е минал, всичко е превърнал в построения – от Френската гимназия и Великотърновския университет, през Варненското книгоиздателство, Телевизионния център и Общинската комисия по култура та до Съюза на писателите. И по-нататък – през цялата българска литература...
Днес хрониката (не историята) го сварва на 60 години. Като че ли на излизане от живота. Явно, поради това той още по-настървено помни, осмисля и пише. И още по-неразбрано за околните смесва иронията на езика си с нравствеността в себе си. Напоследък чете историята на българите „разногледо” – с едно Хегелово и с едно Бердяево око. От съчетанието между протестантския западноевропейски разум и православната есхатология този мъж успява да реконструира българската идея. Не скрива вкуса си към Маркс и историческия диалектически материализъм, но повече прилича на византийски римлянин, завлечен от балканската история. По-скоро тъгува по несъстоялата се българска Реформация. И макар че одумва пошлостта на историческия провинциализъм, постмодерната днешна глобализация му се струва демонична – нещо като национален герой с комплекс за отдавна невърнат дълг към източно-европейското християнство.
Този вече 60-годишен мъж ходи по варненските улици и по текстовете, както разумът търси моралните императиви на религиозното съзнание.
Простори
 
На снимката: „Премиера” на книгата „Човекът в словото” /1986/. От дясно на ляво: авторът Панко Анчев, Тихомир Йорданов и Петър Алипиев

Нямало е как да не съм се обръщал към него с „момче”. В това обръщение сигурно донейде съм влагал и снизходителност към младостта му. Та той дойде да работим заедно почти излюпен от литературния факултет. Разбира се, че ще му казвам „момче”, щом си позволявам да слагам ръка на рамото му с покровителствен жест – все пак разликата в годините ни е значителна. А „момчето” търпеливо приемаше този приятелски знак на похвала заради знанията и моженето му – дръзки, самоуверени, открити.
Тъкмо тази откритост ни сближи още от първия миг на запознанството, та и досега. Говоря за съратника си на литературното поприще, за съидейника и приятеля си Панко Анчев – безспорен литературнокритически талант и идейно-философски мислител, автор на крупни научноизследователски трудове като „Въведение във философията на българската литературна история” и „Разумът в българската история”. Няма да изреждам по-предишните му книги, които носят белезите на младостта, но и знаците на бързо съзряване и умъдряване. Творческото дело на Панко Анчев има приносен характер и намира признание в националната ни литературоведческа наука и обществена мисъл. Тази е най-достойната награда за неговото творческо усърдие през годините.

ТИХОМИР ЙОРДАНОВ
 
 
Назад [ 6 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма