Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:


Поезия:

Есе:

Преводи:

Къси разкази:

Бележник:

Неюбилейно:

Мелпомена:

Книга 8 Книга 9
Статии
Преводи
Тихомир Йорданов интерпретира Николай Тихонов
Nikolay Tihonov interpreted by Tihomir Yordanov 
 
Николай Тихонов. Роден е на 22 ноември (4 декември) 1896 г. в Петербург. Руски писател, общественик. Патос от утвърждаването в живота, романтика на революционния дълг, идеалите на интернационализма в стиховете за Гражданската и Великата Отечествена война (в сборниците «Орда» и «Брага» — 1922; поемата «Киров с нас», 1941, — за защитниците на Ленинград), за пътуванията из страните на републиките на СССР (сборник «Тень друга» 1936); починал на 8 февруари 1979 г. в Москва
Николай ТИХОНОВ
БАЛАДА ЗА ГВОЗДЕИТЕ
Спокойно лулата допуши той.
Прибра и усмивката. Пак - покой.
„Команда, равнис! Офицери, напред!”
Сам крачка направи пред строя, напред..
Равняват се думите сякаш по ос:
„В осем вдигаме котва. По курса – ост.
Който има жена, деца, брат –
така им пишете: път няма назад.
Затуй пък ще има знаменит кегелбан.
Отвърна му старшият: „Ест, капитан!”
Най-дръзкият, млад, дори без брада,
поглеждаше слънцето как се къпе в вода.
„Е, тъй и тъй – рече си – щом ще се мре,
добре ще е сякаш да е в море!”
Докладваха в щаба на другия ден:
„Изпълнена заповед. Няма спасен!”
И гвоздеи даже да правиш без жал –
от тях по-твърди не би изковал.

БАЛАДА ЗА СИНИЯ ПАКЕТ
С лакти реже вятъра в тесния дол.
Човекът дотича тук черен и гол.
До огъня седна: „:Искам кон!” – рече той.
Настана наоколо тежък покой.
Но конят подскочи, захапа юзда,
копитата – четири – дръпват бразда.
След езеро – друго, ливада и пак
небето огъва се като кривак.
Като телеграма човекът лети,
а звънко и равно полето шепти.
Сърцето на коня не е кантар,
на час не курдисва часовник стар,
Подскочи и ето, че дъх не събра.
Човекът до гара едва се добра.
Той диша тъй, както чувал се дере.
А гарата каза му само: „Добре!”
„Добре! – паровозът издуха в комин.
Понесе на север пакета му син.
Понесе, разклатен като легло,
колело подир друго и пак колело.
Шейсетата верста се ниже така,
на седемдесетата – мост и река.
Динамит, бикфордов шнур – негов брат.
Вагон след вагона политат в ад.
Там зеле, там семки, траверси и пост.
Невеж комендантът, пакетът е прост.
А див е летецът и полупиян,
с кръв зелена напълнен го чака биплан.
В небето го носят две двойни крила,
оставят горе продрана мъгла.
И няма прожектор, и няма луна,
ни шум във полето, ни шум от вълна.
Летецът в умора обвесва глава.
Там Тула се мярва, а после – Москва.
Но руля да висне дори не успя
и висотата бипланът проспа.
А тича насреща му, сякаш сама
преплиташе крачки пияна земя.
С уста, пълна с пръст, рече ранен:
„Вземете писмото, а после – мен.”
Със улици тихи посреща Москва,
градът се пробужда едва-едва.
И сънен е Кремъл, по-старшият брат,
а хората в Кремъл еднички не спят.
Писмото е цялото в кърви и кал.
Човекът го скъса на две, побледнял.
Прочете го, в брича избърса ръка,
а после на пода го хвърли така.
„Със час закъсня да пристигне оттам.
Излишно е вече, аз всичко знам.”
От руски преведе
Тихомир Йорданов


      Translations: Nikolay Tihonov interpreted by Tihomir Yordanov.
 
 
Назад [ 5 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма