Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Фрагменти:

Литературная учеба гостува на Простори:





Роман-лабиринт:


Книга 8 Книга 9
Статии
Литературная учеба гостува на Простори
Да съхраним славянската култура
Let’s keep the Slavic culture 
 
Изминаха пет години, откакто между редакцията на руското списание “Литературная учеба” и българските писатели се установиха топли дружески и партньорски отношения.
През 2001 г. редакцията на списанието заедно със своите автори гостува на забележителния град Варна. Тогава бе презентацията на “Българската литературна тетрадка” на страниците на “Литературная учеба”. Руският читател се запозна с творчеството на Панко Анчев, Слав Хр. Караславов, Атанас Стоев, Иван Манолов, Владимир Стоянов, Теменуга Маринова, Драга Дюлгерова, Сашо Серафимов, Мария Бъчварова, Ася Григорова, Мария Овчарова, Елка Няголова, Йордан Кръчмаров, Пламен Георгиев. След това делегация на българските писатели от Варна начело с Панко Анчев направи ответно посещение в Москва. А съвсем наскоро Панко Анчев – български критик и литературовед, бе гост и участник в общоруския празник “Литературна пролет” в гр. Муравленко, Ямало-Ненецки автономен окръг.
“Литературная учеба” е най-старото литературно издание в Русия, основано от А. М. Горки; през 2005 г. то отбеляза своята 75-годишнина. Списанието и сега интересно за читателите, а за мнозина млади писатели, педагози и литературоведи е настолна книга. Приятно да се знае, че “Литературна учеба” не я забравят и отвъд пределите на Русия, в това число и в забележителния български град Варна, който бе и остава литературен и културен център на руско-българската дружба.
В наше време литературните списания в Русия (а мисля и в България) в сравнение със 70-те и 80-те години на миналия век са в кризисно положение. Възможно е те да се изпълнили своята “историческа” мисия и при ликвидирането на дефицитите в книгоиздаването съвсем да изчезнат. Но списание “Литературная учеба” не е заплашено от изчезване. То винаги ще има своята аудитория, защото не е само литературно-художествено издание, но и литературно-учебно, обучаващо на майсторство писателя. През юбилейната година ние осъществихме отдавнашната си мечта – издадохме един том от антологията на списанието със заглавие “Майсторството на писателя”, където влязоха статии на известни писатели от ХХ век, публикувани в списанието. Книгата много се търси. Радостно е, че тя представена и на страниците на “Простори”.
Списанието продължава да публикува проза и поезия на “младите”, но с по-подробни и професионални разбори на критици, които не само анализират произведението, но и учат начинаещите писатели. В рубриката “Литература и съвременност” се публикуват аналитични разбори, рецензии за книги и списания, материали, отразяващи днешното състояние на руската и чуждестранна словесност, литературната борба, ролята на литературата и писателя, и културата като цяло в днешното общество. Списанието е длъжно да оправдава своето име ( “Литературная учеба” означава “литературно учене, школа, обучение – б.р.). Затова, обединявайки усилията си с Литературния институт, ние започваме да предоставяме повече литературно-учебни материали за начинаещите писатели, поети, критици и особено за тези, които нямат възможност да получат литературно образование в института.
“Литературная учеба” е комуникативен посредник. Отваряйки списанието, читателят може да намери отговори на много въпроси за литературата, литературната култура; може да участва в полемика, да се запознае с новата литература и да се учи от майсторите.
Срещата между руските и българските писатели се провежда в дните на Празника на славянската писменост и култура. На нас, както и на българските писатели, ни се иска литературата да присъства в днешното общество като едно от най-важните направления в руската и българската култура, за да бъде възможно взаимното проникване на нашите култури.
От цялата си душа поздравявам жителите и гостите на град Варна по случай празника! На писателите желая творчески успехи, а на читателите – да получават удовлетворение и нови знания от запознаването с творчеството както на българските, така и на руските писатели. Ние имаме една задача – да съхраним и преумножим славянската култура.


      Let’s keep the Slavic culture – article by Lyudmila Karhanina.
 
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма