Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Фрагменти:

Литературная учеба гостува на Простори:





Роман-лабиринт:


Книга 8 Книга 9
Статии
Литературная учеба гостува на Простори
Две стихотворения на Гари Гордон в превод на Димитър Калев
Two poems by Gari Gordon interpreted by Dimitar Kalev 
 

Гари Гордон е роден през 1941 г. в Одеса, от 1970 г. живее и работи в Москва. Възпитаник на Одеското художествено училище и на Ленинградското художествено-промишлено училище „В. И. Мухина”. Излага свои живописни платна в различни престижни галерии. Член на Съюза на московските писатели. Автор на поетичните книги „Тъмна стая” (1993) и „Птичи права” (2006). През 2000 г. публикува романа „Късно. Тъмно. Далеко.”, а през 2005 г. – сборник с повести и разкази „Пастир на своите крави”. Едноименната повест е екранизирана от неговия син Александър Гордон (2002). Най-новият му поетичен цикъл „Зашеметени възвишения” е отпечатан в първия тазгодишен брой на списание „Литературная учеба”.
Из цикъла „Зашеметени възвишения”

ГАРИ ГОРДОН
 
Аркадия
Спъна се вятърът, строши нога
в кантарионените треви.
Преспа пияницата на брега
и призори се вдърви.
Въздух – като зеленеещ мраз,
спят още всички слова.
Мълчи морето, птичи глас.
И не боли глава.
Оранжев блясък по всеки стрък
и сенки с модър тен.
Слънчице сипе конфети в кръг –
за клетника блажен.
***
А бяха тъй хубави дни.
Крайболнични пусти парцели.
И болни като панели
стърчаха сред лайка с пчели.
И аз се зовях пациент.
По детски очаквах да съмне.
От смърт и от болести тъмни
аз бях със стена отделен.
Бетонна клинична стена.
През проломи, проходи ниски
смътни фигури на близки
вървяха една по една.
В особено ярките дни
искряха колене и лакти,
и ватенки със подплати.
Бе всичко в дрезгавини.
Аз дъвчех пирожка без сол,
уж слушах какво ми се пише:
все чаках нареждане свише
да скъсам с цветущия гьол.
От руски Димитър Калев
 
 
Назад [ 5 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма