Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Фрагменти:

Литературная учеба гостува на Простори:





Роман-лабиринт:


Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Литературная учеба гостува на Простори
Поезия от Александър Овсяников в превод от Тихомир Йорданов
Poetry by Alexander Ovsyanikov translated by Tihomir Yordanov 
 

Александър Овсянников е роден на 19 юли 1983 г. Живее в Москва. Поет. Инженер, специалист по безопасност на технологичните процеси

Александър ОВСЯННИКОВ
***
Излизат жените, макар и за час.
Поискват те друг да обичат, не нас.
Напущат жените, но само за ден,
за повече – не, туй е мързел почтен.
Мъжете излизат за час, а комай
светът им за миг се обърква безкрай.
Те там си остават, от мързел почтен,
за век, за година и после – за ден.
***
Когото любим, него изгубваме навек –
тълпите отминават, и хора, и човек.
Те чужди са, неясни, притеснен
говоря с тях, тях срещам всеки ден.
но Бога моля: Боже, възкреси
ти любовта ми, мене ти спаси! –
за да узнае, милата ми тя,
без нея как се нося по света.
 
***
***
Жената аз постигах както Бог:
в извивките на вечност – сякаш скок
във огнени долове, във черни висоти
отхвърлях ъглите, граничните черти.
Овален е светът, самата тя – овал.
И нея аз, небесната, целувах зажъднял.
И струва ми се, че жената аз открих
като въздишка и единствен стих...
На сутринта я гледам удивен:
тя непозната е, живееща до мен.
 
***
Не всеки пророк е поет,
не всеки поет е пророк.
Но даже в века ни проклет
поетът не става жесток.
Безброй кръстове – Боже, прости! –
до кръста на бога Христос.
Под този кръст тука си ти,
а моят е още въпрос.
 
***
Попадаха бели листа – отде вятър се взе!
Художник пропаднал проскубана четка гризе.
Писател, пияница, дъвче начупен молив.
Ловец, махмурлия, стреля по дивеч лъжлив.
И музика тъжна реди композитор пиян.
Велики растем всички – до своя таван.
 
Из книгата „Светове”
Преведе от руски Тихомир Йорданов
 
 
Назад [ 7 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма