Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Есе:

Фрагменти:

Къси разкази:

Палитра:

Беседи:

Паралели:

Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Паралели
Любопитни догадки за Мидийското царство
Curious suggestions on the Kingdom of Media 
 
Тихомир Йорданов
Името на градеца Мидия (на Западното Черноморие, днес в пределите на Турция) навярно е оставено от античното Мидийско царство по време на колонизация. Остатък от античността е и названието на Ениада (турска транскрипция на древногръцкото Енеида). В тълкованието на турското произношение би трябвало да разбираме нов залив от ени - нов, и ада - вада, залив. Звуковото подобие ще да е било основание за преосмисляне на звуковото съчетание. Така разсъждавах, додето пишех разказа си за храброто българче Христо Стоянов, чийто подвиг през руско-турската война през 1828 -1829 г. описах в него. Тогава ми хрумна да свържа градчето Ениада-Енеида с опоетизираните от римския поет Вергилий (70 г. преди Хр.) приключения на Еней - античен цар, участник в Троянската война, чието царство се е намирало според различни версии на планината Ида недалеч от града Троя, тази е едната версия, а другата е, че столицата му е била в планината Ида на брега на Халеспонта (Дарданелите) - там, където е и днес градчето Ениада, и недалеч от столицата на цар Дардан, оставил името си за Дарданелския пролив. Възможно е да е така, защото според изследванията на руския проф. В. Н. Ярхо още преди Картагентското си пътешествие Еней е предприел поход в Тракия, Македония и Илирия - все родствени на траките земи. Та чудно ли ще е незабележимото днес градче да е било столица и да носи името на прославения си владетел, при това син на богинята Афродита.
С проф. Виктор Ярхо се запознах във Варна през 1966 или пък беше 1967 г. Той пристигна в Археологическия музей (тогава на ул. “Шейново”). Там се случих и аз на сладка приказка с приятеля ми археолога Александър Кузев. Гостът помоли да разгледа древногръцката рисувана керамика, пазена във фонда на музея. Той обикалял тези български музеи, които притежават значителни сбирки с такава керамика. Проф. Ярхо разгледа и варненската. Разговорът с него стана продължителен и твърде занимателен. Беше през лятото. Проф. Ярхо пристигна в къси дочени панталони и дочена риза, с преметната през рамо платнена торба. Аз се досетих, че притежавам две негови книги - изследвания на античната литература. Помолих го да се разпише на едната от тях и той го направи. Тази книга би трябвало и сега да се намира във варненския Държавен архив, където предадох почти цялата си сбирка (може би 300 книги) с дарителски надписи. Дано да се пази!
Та ето какви любопитни неща могат да изхвръкнат от една догадка. Ще ми се да припомня и за варненското златно съкровище, датирано в предтракийската епоха по тези земи. Невъзможно е то да не е оставило следа в златарското изкуство на траките.
 
 
Назад [ 9 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма