Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Есе:

Преводи:

Дебют:

Под знака на Терпсихора:


Суета:

Лирика за пораснали деца:

Литературна анкета:

Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Под знака на Терпсихора
Балетът през очите и през сърцето
Ballet across eyes and heart 
 
ГЕОРГИ ВЕНИН
Балетът не е просто или само танц. Той е поезия на тялото. Изящна телесност. И както в изящната словесност тишината (покоят) е също толкова важна, колкото и думите, така и в балета покоят (тишината) е не по-маловажен от движението.
А когато енергията на движението се усеща в покоя на една “застинала” фотография, тогава самата фотография е движение през времето и пространството.
Варненският балетен конкурс най-после има своята българска антология.
Неин автор е фотограф.
Фотограф, който я разказва обаче не само в снимки, но и в думи.
Стоян Лефеджиев е почти невидимият свидетел на 36 лета от този конкурс. И най-после, на 60, се осмели да признае и сподели черно на бяло своите фотовлюбвания. С риск да бъде ревнуван.
Да редактирам текста на “Балетна магия под луната”, бе замислено като предизвикателство. Предизвикателството обаче не се състоя, ако не броим менгемето на свръхкъсите срокове. Условието да поправям, без да преправям, съм съблюдавал цял живот. Има два екстремни вида редактори: едните редактират всичко, което може да се редактира; другите редактират само онова, което не може да не се редактира. В кръвта ми бие втората нагласа.
Предизвикателството все пак не ми се размина.
Пред превода на английски стояха две мъчнотии.
Първо, той бе есеистичен, емоционален и неизкушен едновременно. На едно място Стоян вметва, че винаги, когато са го питали как се прави добра балетна снимка, е отговарял: “Избираш добра позиция, зареждаш фотоапарата с подходящия филм, вземаш съответния обектив, “хващаш” фокуса и… снимаш. Всичко е толкова просто и лесно. Забравих нещо важно – трябва и душа!”
“Балетна магия под луната” е написана с душа. Тази душа трябваше да отзвучи по същия патосен начин у англоезичните читатели.
И в същото време – терминологията! Не биваше да прозира бохемско невежество пред спецификата на балетното изкуство.
Така се роди тази книга, която бе изтанцувана от автор, редактор, преводачи и издатели –същите, които издават «Простори» и «Морски свят» - като па-дьо-дьо на ръба на пропаст.
Онази пропаст, която отделя сигурната суша от небето на духа.
 
 
Назад [ 6 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма