Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:



Есе:

Имена:

Бележник:

Разказ:

На показ:


Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
На показ
Иво Хаджимишев, фотограф: Хубавата къща край морето– това е част от нашата свобода
The nice house near the sea is part of our freedom – thoughts of Ivo Hadzhimishev, photographer 
 
- В тази прекрасна експозиция съм като онова малко птиченце, което е кацнало на гърба на хипопотама. Всъщност експозицията показва виждането на Павел Койчев за пространството. И понеже двамата много обичаме Северното Черноморие, решихме заедно да направим този интересен експеримент. Тук моето присъствие е само като фон.
Затова огромният фотос зад прекрасните къщи само подсказва атмосферата, която създават. Но и показват дарбата на Павел Койчев да вижда, по-скоро да предвижда и фантазира съвършено други, нови светове. Бяхме заедно миналото лято и бродихме по пущинаците на северното крайбрежие. Там сподели с мен своите идеи, които бродеха от доста време в съзнанието му. И след всичко разказано аз постепенно видях тази идея по същия начин, както той ми я разказваше. Така станаха видими тези негови къщи пластики, които създаде. З атова и фонът, който създадох, е тяхната естествена среда. Той помага на всеки зрител да си го представи и преживее по-лесно. Така действахме като тандем. Под негово въздействие аз попаднах в най-българските места, които все още са останали девствени и непокътнати от ръцете на цивилизацията. И затова съм благодарен на Павел, че ме накара да се вгледам в това, което някога майсторите са правили с ръцете си. Градили са къщи обиталища на българите, на българския дух. Това е една прекрасна традиция, която трябва да бъде запазена. Тя не се е загубила, а по-скоро е забравена и изтикана някъде там, дълбоко в съзнанието ни. Пък и днес хората в големите градове нямат това пространство да живеят в къщи, които да съхраняват и опазват тяхната житейска същност. Връзката им с природата вече се къса. Вкарани са в бетонните кутийки на панелните блокове. Днес виждаме, че хората, които имат малко повече пари се опитват отново да излязат на по-широко пространство. Оказва се, обаче, че се напъхват отново в други, дори по-мизерни бетонни кутийки. И сега, като гледам в Златни пясъци, с какво се замени онази прекрасна вила на известния оперен певец Николай Гяуров, си казвам, че новият собственик се обгражда с бетон отвсякъде и върви упорито срещу природата.
Пък и виждате архитектурата на днешния ден. Аз самият не смея да говоря за неща, в които не съм компетентен, но не съм сляп. Строителството в България започна да се развива толкова стихийно, че безвъзвратно опустоши цели райони. Вземете например Слънчев бряг. Застрояването го изяде. Има цели квартали в София, например “Лозенец”, които са застрашени от престрояване. Там всеки заграбил по едно парцелче, започва да прави нещо. Така е и във Варна. Погледнете какво става след Делфинариума. Няколко високи блока от времето на социализма, където все пак може да се види запазена, макар и малка, пропорция и хармония между тях. След това виждаме едно диво и нескопосано строителство на малки кооперации, които, ако влезеш вътре, можеш да полудееш от липса на нормално пространство, от липса на въздух. Всичко е толкова тясно и грозно, че чак тръпки те побиват. Затова е необходимо друг тип култура, възприятие на пространството, в което човек да се чувства в своето нормално състояние.
 
 
Назад [ 10 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма