Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Имена:

Бележник:

Памет:

Разказ:

Книга 8 Книга 9
Статии
Есе
Как пиша
How do I write 
 
ИВАН БУНИН
Как пиша? На младини много се пилеех. Искаше ми се винаги да пиша, но същевременно винаги ми се искаше и да живея и затова не успявах да пиша така, както ми се искаше. На младини пишех почти винаги много прибързано, случайно. Пишех по този начин и тогава, когато твърдяха, че чудесно съм извайвал всяка фраза.
...Извайването на фразите! Но аз никога не съм се занимавал с това. Та и какво означава „да извайваш”? Нали при писателя формата е неразривно свързана със съдържанието и се ражда сама по себе си от съдържанието.
По-късно работата тръгна по-правилно, по-спокойно. Свикнах да работя само в спокойно състояние - за тази цел се уединявах на село, или както по-късно отидох в Италия и на Капри. Но винаги пишех с увлечение.
Седна ли да пиша, това означаваше, че ще трае дълго, докато не напиша всичко докрай. И никога, трябва да отбележа, не съм писал и не пиша нощем. Изобщо не работя в нервно състояние...
Как се поражда решението ми да пиша?... Най-често съвсем неочаквано. Това влечение да пиша при мен идва винаги от някакво вълнение, от някакво тъжно или радостно чувство, предимно свързано с някаква разгърнала се пред мен картина, с някакъв отделен човешки образ, с човешко чувство... Това е първоначалният момент. Понякога дълго време тая в себе си това начало, понякога сядам да пиша веднага, ако това е на село, на тишина, в уединение, в работното ежедневие. Но това съвсем не означава, че като взема перото, аз вече предварително знам изцяло всичко, което ми предстои да напиша. Това ми се случва рядко. Често пристъпвам към работа, без да имам в главата си готова фабула, но и някак си, без да съм напълно наясно за окончателната й цел. Само някакъв най-общ смисъл ми се мярка, когато пристъпвам към нея. Не готовата идея, а само най-общият смисъл на произведението ме занимава в този начален момент - мелодията му, ако мога така да се изразя. И често не зная как ще завърша, случва се понякога да завършиш творбата си далеч не така, както си възнамерявал в началото и дори в процеса на работата. Само че, повтарям, най-главното, някакво общо звучене на цялото произведение ми се удава в този първоначален етап на работата ми...
Да, първата фраза е от решаващо значение. Тя определя преди всичко размера на произведението и звученето му като цяло. И ето още какво. Ако не успееш да вземеш вярно този начален тон, то неизбежно или ще се забъркаш и ще отложиш започнатото, или изобщо ще отхвърлиш започнатото като негодно...
…Никога не съм писал под влияние на нещо дошло отвън, винаги пиша „от самия себе си”. Необходимо е нещо да се роди в мен самия - и ако това не е налице, аз не мога да пиша. Никога не съм умеел и не мога да стилизирам. Не съм писал „в духа” на нещо и няма и да пиша. Изобщо никога в своето творчество не съм си поставял външни задачи... Когато пишех стихове, не съм си поставял задача нарочно да начупя стиха, да внеса „новости” в него. Впрочем аз не различавам стиховете от прозата си. И тук, и там има един и същ ритъм - работата е само в една или друга степен на напрежението.
„Извън” не ни оказва въздействие и от друга страна. В мен никога не се е зараждало желание да пиша под въздействие на чуждо писане. Е, то се знае, хубавото чуждо винаги възбужда желание да пишеш. В това отношение съм пълна противоположност на един писател, който ми казваше, че когато не му се иска да пише, взима от рафта Круглов или Златовратски. „Това е толкова лошо, че ти се иска ти сам да пишеш!” Повтарям - тайната на зараждането на началното чувство, подбуждаща писателя към творчество, е много трудно уловима. Това чувство ме обзема и на полето. и на улицата, и в морето, и вкъщи, в зависимост от едно или друго осветление или срещнато човешко лице. понякога, когато чета. Но как? Някаква отделна дума, често най-обикновена, някакво име предизвиква чувство, от което се поражда воля за писане. И тогава някак изведнъж чуваш онзи призивен звук, от който се ражда цялото произведение.
1929
Превод Мария Блажева
 
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма