Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:


Поезия:

Фрагменти:


Бележник:

Разказ:

Неюбилейно:

Мъдростта на човечеството:

Островитяни:

Книга 8 Книга 9
Статии
Фрагменти
Трактат за кокошките
A treatise on hens 
 
Ще свършат всички
човешки беди, само
птичият грип е вечен.
Народна мъдрост
ЙОВО НЕДЕЛЕВ
ВЪВЕДЕНИЕ
Послана с рогозки от папур, стаята мирише на Лонгоз, на мокра гора. Над долапа с хляба, талара и меродията е ликът на Богородица. Тогава мислех, че на иконата е баба като млада. Тя е родила Христос, чичо Иванчо, чичо Ненчо, чичо Йордан, чичо Курти, леля Мария, леля Тодорка и изтърсака Неделчо, баща ми. Със Спасителя - осем деца. Мъжът й, дядо Йовчо, останал във войната, в изтърбушените лозя на Пирот. Не помня баба да се е смяла със сълзи, не я видях и да плаче. В портрета на Джокондата Леонардо е изписал нейната величественост!
Преди да си легнем баба прекръстваше кандилката с тамян и стаята се изпълваше с вечност. Благословени нощи с “присказки”, които не открих в никоя читанка. Детското ми въображение превръщаше всяка дума в клип озвучен от кикота на дяволите, които бесуваха на тавана. Питах защо Бог не им се развърти с някоя дрянова сопа. Притесни ли се, баба започваше речта си с едно безмислено “хе”.
- Хе, Бог е създал петлите, с тях той прогонва дяволите в горите ‘Гилилейски.
От тогава знам, че са божи птици, страшилище за опашатите.
ИЗЛОЖЕНИЕ
С булката, с бабата де, отглеждаме десетина кокошки за яйца. На ден три да снесат има с какво да се застрои супата, да се разбие полив за баницата, когато ни дойдат гости.
Съседските кокошки люпят, нашите не клокват и цъфнат ли трънките се ослушваме за пилчари. Ако вероятните читатели на трактата се захванат с нашия бизнес трябва да внимават. Как ще различите бъдещите ярки от петленцата? Не се лакомете, избирайте по-дребните! Миналата година обаче пилчарят ме съветва:
- Господине, без петел кокошките се ошашавят, клечките ще люпят ама няма да излюпят. – Купете си петленце, две си вземете!
Казах,че съседскките кокошки люпят, а нашите не клокват.Вземам си думите назад. От петнайсет яйца бялата ни кокошка излюпи две пиленца. Според жена ми - братче и сестриче, и така излезе. Купихме си и осем пиленца. Нали са деца, сдушиха се, но двечките, нашите, все заедно, все заедно. Интересно е откъде и как са узнали,че една майка ги е люпила! В предстоящите си изследвания ще изясня и този феномен.
Полозите са част от обширните ми познания - стъкмих три и то много старателно. Моето усърдие обаче не беше възнаградено. Кокошката, която първа усети яйцето си ляга в един от трите полога и предрешава къде ще се снася през деня. Двата полога са свободни, но госпожите се редят на опашка, като наша милост преди време за маслини. Чакат и куткудякат, а по напрегнатите се накамаряват в заетия полог, веднага се сещаме за онзи от многобройните народности /но не от тракийската, не от македонската, не от добруджанската, не от мизийската, а от най-колоритната, от най-универсалната народност на българеката нация/, който бил казал: “И сам да съм в трамвая п- пак ще се блъскам!”
Нали увеличиха пенсиите храним пилетата със смески и есенес пронасят. Дядо Въко от Дългопол гълчеше кокошките да не куткудякат преди да снесат, но те куткудякат преди да снесат, като снесат пак куткудякат. Верно, има разлика в куткудякането преди и след снасянето. В първия случай то докарва на предизборно обещание, а при втория - учестено, е тържество от стореното. Кой ще забележи тази разлика, ако няма човек като мен да му светне?
Та куккудякат ви казвам и съседните се изприщват от завист. Та всичко отгоре куткудяка и петелът.
Клочката, излюпи ли, става квачка - горда и любяща птица, всеотдайна майка. Децата си, поотраснат ли, изоставя ги. Като при хората. Е, не съвсем...
Ще ви разкажа една приказка, в която основен персонаж, по радиото казват “най-основен”, са петлите и кокошките.
Когато в народния казан курбанът врял и кипял неприпенен, повикали единофронтовеца Въко, попитали го какво да прявят с няколко разкаяли се отцепници, обещали вече нямало да се цепят?
Дядо Въко казал следното:
- Любезни, добрата домакиня насажда три кокошки. Излюпят ли, подсипва пилците на едната, дева не кърми, и тя им става майка. Иначе, поотраснат ли, ще станат петли и на чужди боклуци ще закукуригат.
Възвърнали блудните синове в единния и непоклатим Отечествен фронт.
След време дядо Въко срещнал неразколебан опозиционер, който заел мястото на осъзналите се и това му казал:
- Ефендимис, една клочка стане ли от яйцата си три дни след туй и мисирка да насадиш файда няма, запъртъци не се люпят!
Мъдър човек беше дядо Въка, ала не излезе сьвсем прав - що запъртъци се излюпиха по родните политически върхове!..
Според по-отбраните мъже главното задължение на петела е да ухажва кокошките, но това не е така. Той види ли зрънце - кътка, вика женорята си. И да клъвне,ще клъвне последен.
На ярките им предстои да снасят, усещат нещото в себе си, но не знаят какво да правят. И господинът, който на сватбите е конче на пъздера, окичен с червени чушки, ляга в полога, ко-ко, показва им къде да снасят. В небето закръжили доган, ах този Доган, кърка и птичият народ се крие - той не помръдва: “Ела ми, ела,врабец с врабец! “
Ах, кокошките са очаровани!
Петелът ни е много ревнив, налита ми. Казвам на булката, на бабата де, и на нея посягал. Абе посяга, ама на теб за друго налита.
Чумосва ме.
От Христо Жалнев, мустакат родопчанин, научих как чичо му Метьо наказал петела си ето за какво.
Нахранел той птичето стадо и петелът им, хоп - при съседските кокошки. Жено, викнал Метьо, дръж ми го! И бръкнал в потурите си. Метьовица по себе си знае какво го чака многолюбеца, ама няма как. След кадъра забранен за деца главата на петела клюмнала и Метьо изръмжал: “Ааа, господинчо, срам тай да ма гльодаш!”
Сутрин в курника е мирно и тихо, но на двора се заформя насилие, срещу което май се прие закон. Не се знае каква е позицията на кокошия парламент обаче...
Миналата година останахме без петел и кокошките взеха да клякат една пред друга. Да купим петел! “Аха, само го храня, а полза никаква!” Вземам го навътре и се качвам на тавана. Булката, бабата де, смята че е скрила ракията...
Какво знам още за петлите, а читателите не знаят?
Петелът, ако го подгониш за някаква беля - гърба му няма да видиш, отстъпва със страничен ход, а с дясното или с лявото око те гледа настойчиво и остро.
Качество, което храбрите мъже са взели от него за пример!
Ярките, младички, привъзват се. Имам черно петънце на левия си палец, кълват го, вземат го за леща. Посегна да ги погаля, фръцват се. При нас не е така, изгодно ли е - даваме.
С жената сме единодушни в едно - кокошките не колим. Пресметнахме куража, яйцата - излиза на сметка. Уж. Пък и друго, при тези цени на тока да вариш кокошка е безумие - оставяме ги да притихнат, когато им е писано.
Докато съчинявах трактата бялата ни кокошка, за която стана дума, се омърлуши, гребенът и посиня. На кокошка посинее ли гребенът - отпишете я! Сега да я видите, нагизди се с нова перушина, а вчера снесе. Жено, смея се, изглежда тяхната здравна система е по-добра от нашата.
Пак ме чумосва.
Няма да пропусна още една добродетел на петела - да буди!
Той знае - човек с човек не си прилича и за едни кукурига “по първи петли”, за други “по втори петли”, а щом се зазори - събужда наред, не щади дори децата.
Неизчерпаема е темата на трактата!
ПОСЛЕПИС
Времето е бистро, тихо и светло. Тати е седнал на сенчести дървотник и пуши сладко. Петелът кукурига, на съседите петлите кукуригат, кукуригат петлите на цялото село.
- На развала кукуригат, ако не днес, утре ще завали.
И заваля ситен дъжд като маргарет.
 
 
Назад [ 4 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма