Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:

Есе:

Имена:

Бележник:

Памет:


Разказ:

Събития:

Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Памет
В памет на Иван Манолов
In memoriam of Ivan Manolov 
 
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ
ПОБРАТИМ НА НОЩТА
На Иван Манолов
Случаен побратим съм аз
на толкова много души –
в очите кръжи пепелта,
огнището кротко мълчи.
А бях остър пламък и страст,
и камък, и къща, и праг.
Простих се със слепия брат,
погреба ме първият сняг.
И вечно на думите в плен
препуска във мен мисълта.
Аз брат съм ти, брат овъглен –
със думи запалил нощта.
 
ИВАН МАНОЛОВ
ИЛЮЗИЯ
Зад дъжда,
зад мъглата,
до небето ... нататък
този свят е объркан
и от нас по-кратък.
Ако спрем раздвоени
на брега му отвесен
в амплитудата плаха
между лято
и есен,
между вик
и въздишка
в страховете ни тъмни,
той след нас много трудно
може пак да осъмне.
Просто капка отрова
Или късче стомана
И прорязва душите
Остър звън на камбана.
От плътта ни все още
пари мъртвият камък.
Но вали... А светът е
само призрачен замък.
Привидение бързо,
Мимолетна измама.
До дъжда...
До мъглата...
И нататък го няма.
ВРАТАТА
По-нищожен дори от мушичката
в чашата с вино,
неудачнико тъжен, безсилни са твойте крила.
И по прашния път като странно видение мина
песента, отъняла под знойната лятна пила.
Сякаш някой дълбае по камъка с нокти изтрити
и оставя следа в изтерзаното твое сърце.
Ала колко неясно е всичко, което опита
да повикаш по име или да докоснеш с ръце.
Само сянката още след тебе върви по баира.
Но какво е в пространството
глухият пулс на кръвта,
щом окото човешко едната сълза не побира
и превит я търкаляш по кривия гръб на света.
Но ще стигнеш до прага,
от който без вест се изгуби,
и ще видиш мечтата из пустия двор да снове.
А ключът ще потъне в изгнилата вече коруба
на вратата, която разделя безкрая на две.
 
 
Назад [ 5 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма