Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:

Есе:

Имена:

Бележник:

Памет:


Разказ:

Събития:

Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Поезия от Димитър Стефанов
Pages of verses 
 
Димитър Стефанов (род. 1932) е известен български поет и преводач на словашка и чешка литература. Публикувал е 25 книги с поезия и няколко книги за деца. На български език е превел стихотворения на Ян Смерк, Лацо Новомески, Милан Руфус, Милан Рихтер, антология на модерната словашка лирика, както и романи, разкази и др.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ
В ОТГОВОР
Нямал съм страх от тебе,
мой живот до болка познат
и все още докрай неизвестен.
Знам, че веднъж заради
моята съпротива или
детската ми упоритост,
както искаш го изречи,
нервите ти не издържаха
и ти побесня: “Ще те смачкам!”
Пък аз, понеже бях смачкал вече
стръкче здравец на двора,
Отвърнах: “Ще ти ухаем.”
НЯМАМ ДУМИ
Младият цигулар
свиреше тъй виртуозно
Паганини и Сарасате,
че просто дъхът ми секна.
Озърнах се, не го ли слуша
и друг като мене,
който ще му предложи
световната сцена
от зала “България”
до “Карнеги хол”.
Хората край нас отминаваха
с безразличие онова,
за което имат представа,
че струва жълти стотинки.
В подлеза на “Цариградско шосе”…
В разтворения калъп на цигулката…
МЕЖДУ СЕЛОТО И ГРАДА
Моите стари приятели,
родени и расли на село,
от студентските си години
заживяха в града.
Но не приеха изцяло
по-щастливата си съдба.
В градските дни,
които и зиме вършееха
новия им живот,
те си спомняха носталгично
за хармана на село;
заспиваха на затворен прозорец,
да опазят селската тишина
в крепките си сънища,
да отблъснат градския грохот.
Обзавеждаха апартаменти,
возеха се в удобни коли,
пътуваха из Световното село,
но не приеха изцяло
по-щастливата си съдба.
И аз като тях.
Все се връщам от шумния свят
в селската дядова къща,
аз момчето, родено в нея,
едно градско момче обаче,
ходило по харман да помага
на дядовците на село.
Слушам самотната тишина
на отворен прозорец;
в разредения шум на дъжда
към мене прииждат
световните новини;
скубя бурените по двора,
а моите градски спомени
все тъй си растат;
от среднощното ясно небе
тежат над мене звездни гроздове,
но аз търся по него
блещукащи светлинки
на спътници и самолети.
И оттука побягвам
при всеки удобен случай
от тихата красота,
от по-щастливата си съдба
към носталгичния градски грохот.
Хигия - глава от статуя, намерена е през 1964 в северната част на западната галерия на римските бани на Одесос. Археологически музей - Варна, инв. NII5431. Височина 20 см. Запазена е главата с почти целия врат на младо момиче от мрамор. Косата е с прическа от успоредни, широки къдрици, които започват от челото и завършват на типа. Те закриват ушите. Усукани ленти минават над темето и завършат на тила. Там са увити заедно с плитката в кок. Прическата е по модел на носената от съпругата на император Септимий Север - Юлия Домна. Богинята има т. нар. “гръцки нос”. Върхът му е отчупен. Устата е малка и сякаш леко отворена. Изразът на лицето е спокоен. Освен главата от статуята на Хигия са намерени китката и ставата на лявата ръка. Тя държи паница с яйце. С него храни змията, която държи в дясната си ръка. Досега откритите четири епиграфски паметници, в които се споменават имената на Асклепий и Хигия, както и трите скулптурни групи на същите божества, са основните аргументи в полза на мнението, че в римските бани на Одесос или в близост до тях е имало техен храм. Датировка - след 157, когато е построен водопроводът до римските бани, и когато легат, понтифекс и проконсул в града е бил Тит Витрасий Полион, оставил посветителен надпис на тази богиня.
Анна Хараламбиева
Календар Римски терми, 2007
 
М. Мирчев. За античните храмове на Одесос. -ИНМВ, III (XVIII), 1967, 33 - 34, обр. 13 - 14.
 
 
 
Назад [ 1 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма