Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Простори предлага:

Поезия:



Есе:

Преводи:

Имена:

Разказ:

Интервю:

За първи път в Простори:

Бенефис:

Светът на думите:


В олтара на поета:

Друго време:

Хумор:

Преглед:

Шедьоври на българското есе:

Книга 8 Книга 9
Статии
Простори предлага
Да честваме 11 май като ден на българския език 
 
Сега, когато вече се включихме в една общност на европейските народи, основана не на любов и състрадателност, а на икономическо сътрудничество и полза от пазара, виждаме какви опасности стоят пред отделните, особено малките, народи и култури. Колкото и да изпитваме гордост, че най-сетне сме се изравнили политически с напредналите в икономическо и политическо отношение нации и държави, няма как да пропускаме да си припомняме, че именно ние сме най-податливи на влияния и културно нихилиране. Ураганът на мощната масова не-национална и над-национална култура се стоварва не толкова върху френската или английската (макар това все пак да става), колкото върху българската. Ние трябва трезво да гледаме на този факт, трезво да го анализираме и умело и решително да го отклоняваме урагана от себе си. Разбира се, всяка нова епоха е преди всичко отказване (доброволно или насила) от традиции, обичаи, начин на живот. Ала в епохата на глобализацията опитите да се заличат нациите и да се игнорират техните култури е особено опасен. Всяка нова епоха носи нови черти на културата, придобивани от другите народи, като съобразно нашата жизненост и подготвеност тези черти се усвояват или не, стават присъщи или се отхвърлят като непригодни. Във всеки случай обаче се раждат нови факти, нови явления и протичат нови процеси, които ни обогатяват чувствително и плодотворно.
Днешната епоха е по-особена от предишните. Днешната епоха заради превръщането на средствата за масова комуникация във всеобща, световна индустрия е епоха не просто на сближаване, сътрудничество и културно обогатяване, а на обезличаване, изравняване, уеднаквяване и бързо заличаване на разновидностите. Индустрията не работи с разнообразие. Тя се нуждае от стандарти, за да произвежда бързо и в големи количества, които веднага да стават достояние на всички. Поради високите скорости на технологичното обновление трудно се създават критерии за оценка и практически е невъзможно да се задействат съпротивителните сили на имунната система на духовността и културата. Необходимо е обаче това да става; необходимо е да се впръскват, дори по изкуствен начин, “антитела”, които да противодействат срещу вирусите на “глобалната култура”, за да не стане тя единствената за всичките народи по света. А и за да не изчезнат отделните народи и техните езици.
Нашата “държава на духа” е езикът ни. Само жив народът може да населява тази държава. Ако тя изчезне, изчезва и народът. За разлика от нея политическата държава е организация на обществото или на една или друга прослойка или класа от него. Държавата на духа е държава на силата и могъществото на народното своеобразие, на неговата неумираща същност. Покрай тази държава се раждат и други, в които се живее по-лесно и по-справедливо.
Затова ние, днешните хора на духа, интелектуалците, творците, сме длъжни да съхраним българската “държава на духа”, т.е. езика. И не просто да я съхраним, но и да й придадем реалния статус на призната от всички де юре и де факто “държава на духа”; трябва да канонизираме езика си като свят и вечен. Разбира се, съдбата на езика е в дарбата и волята на писателите, които го творят и развиват, но всички останали българи, които го “практикуват”, нека осъзнаят значението му на най-важния поддръжник на българското, т.е. на специфичното, индивидуалното, отличаващо ни от другите и чрез влизане в семейството на останалите.
Списание “Простори” предлага да се обяви 11 май, когато Православната църква чества светите братя равноапостоли Кирил и Методий за Ден на българския език, защото светите братя равноапостоли са създателите на литературния български език. В първите им преводи на свещените книги, в първите техни оригинални творби реално се ражда литературният език.
Някой основателно би казал: какво ще помогне на езика един празник? Разбира се, че нищо няма да му помогне, ако на този ден (поне на този ден) не си припомним, че именно българският език е нашата “държава на духа” и че без нея няма да ни има. Няма защо да празнуваме пищно, с ядене и пиене. Не, на този ден просто ще заявяваме на себе си и на целия свят, че Държавата на духа е още жива, силна и непобедима.
Ще бъде много хубаво, че малко след това, на 24 май, ще честваме с цветя и песни Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Колкото повече славим и езика, и просветата, и културата, толкова по-силни ще ставаме и толкова по-достойно ще живеем.
За да бъде 11 май Ден на българския език, няма нужда да се издава указ или да се приема закон. Нужна е единствено солидарност у българските писатели, актьори, творци, интелектуалци, учители, учени, и заедно да милеят за народа, нацията, езика и за себе си…
 
 
Назад [ 1 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма