Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Простори предлага:

Поезия:



Есе:

Преводи:

Имена:

Разказ:

Интервю:

За първи път в Простори:

Бенефис:

Светът на думите:


В олтара на поета:

Друго време:

Хумор:

Преглед:

Шедьоври на българското есе:

Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Георги Константинов 
 
 ПОЛУЛЮБОВ
Обичам твоята полулюбов,
дошла на полудневна светлина,
на тази полуостровна земя,
където облаците
милват рамената ни...
Случайно чувство
по средата
на безкраен път за никъде...
Не сме ли
две самотни половини
в този свят враждебен?
Един към друг -
най-кратката посока...
И аз съм влюбен
в твоята полулюбов.
Но нещо
ми нашепва,
че мога и без тебе.
СРЕЩУ ВЯТЪРА
Чайката
е разперила крила
срещу силния вятър,
но стои на едно място -
между брега и морето,
между пясъка и небето.
Колко е красив
нейният
неподвижен полет!
Нищо,
че трептящите крила
не могат да надвият
острия вятър.
Нищо,
че мечтаният остров
остава все така
далече...
Важно е
голямото усилие.
Важно е винаги
да бъдеш
чайка.

Георги Константинов роден на 20.12.1943 в гр. Плевен. Завършва гимназия в родния си град (1961) и българска филология в Софийския университет (1967). Зам. -главен редактор (1972-1973) на в. “Народна младеж”, главен редактор (1973 - 1983) на сп. “Родна реч”, главен редактор на сп. “Пламък” (от 1983). Народен представител в VII ВНС (1990 - 1991). Зам.-министър на културата (1995). Автор на над 30 книги с поезия: “Една усмивка ми е столица” (1967); “Лично време” (1974); “Неграмотно сърце” (1978); “Общителен самотник” (1982); “Път и дом” (1988); “Обичам те до тук” (1992); “Будна кома” (1996); “Дърво и птица” (1999); “Аспиринов сняг” (2001). Книги за деца...

Олег Денисенко
“Двама ездачи от Фанагория на коне, които се целуват”, 2005.
Фестивален и конгресен център, ноември 2006

 

 ВДЪХНОВЕНИЕ
Поете, не питай -
какво е вдъхновението.
Ето -
една внезапна вълна
изплува
от самата себе си.
Преди да се разбие
в черните скали -
потанцувай с нея.
СЛУЧАЙНА ЛЮБОВ
Пак случайна любов
сред път ме настига.
Но е тъжно, че и тя
ще мине и замине...
Случайната любов
трае няколко мига.
Само
случайната омраза
трае с години.
Всъщност омразата
никога
не е случайна...
А случайната любов
е кратка (и прекрасна!)
тайна.
 ПОВЯРВАЛ НА ОЧИТЕ СИ
Това, което виждам,
е безкраен път -
от мен до хоризонта...
Ако мина пряко през полето,
ще стигна до облака.
Ако вървя направо към любовта,
ще стигна до спомена.
Ако изкача залеза,
ще стигна до изгрева.
Ако прегазя лъжите,
ще стигна до истината...
Трябва да вярвам на очите си.
Трябва да вървя...
Дори този безкраен път
да е само
зрителна измама.
Пътят е без значение,
когато в пейзажа върви
вярващ на очите си
пътник.
 
 
Назад [ 2 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма