Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Простори предлага:

Поезия:



Есе:

Преводи:

Имена:

Разказ:

Интервю:

За първи път в Простори:

Бенефис:

Светът на думите:


В олтара на поета:

Друго време:

Хумор:

Преглед:

Шедьоври на българското есе:

Книга 8 Книга 9
Статии
Поезия
Христо Германов
5.ІV.1941 – 5.І.2007
 
 
ПЪТЯТ
ПРОДЪЛЖАВА...
Назад в годините като днес го виждам- сред хлорните синкави селения на Девня, зад фрезата, зад ония нелогични машини, от чиято твърд Поезията отскача, както капката вода панически бяга от нажежената метална повърхност, за да премине в друго състояние... ХРИСТО ГЕРМАНОВ продължава своя път - в друго състояние! Чрез книгите си. Имаше още много думи за казване, защото ПЪТЯТ НА ДУМИТЕ е безкраен. Поетът си тръгна от тукашния свят малко ненадейно - всяка смърт е ненавременна, - но той ни остави стиховете си, своите поетични послания, спомена за добротата му... Поетът ХРИСТО ГЕРМАНОВ най-вероятно вече е на по-добро място от света, в който живеем. И там, сигурен съм, ще се занимава все със същото - поезия и художество. Защото неговите живописни творби също са наследство, което е живо...
Почивай в мир и светлина на Душата ти, Христо!
* * *
В душата си усещам тласък,
във който има Божи пръст.
 
Изхвърля ме до небесата
с безсмъртните да меря ръст...
 
За живите не съм предтеча,
но още нося своя кръст...
 
Осъмвам с болката, а вечер
повтарям чутото веднаж
 
“Ако на нещо си обречен,
смъртта измерва твоя ръст!”
 
 
И ДНЕС
Прехвърлих златната среда
на своето горещо лято
и се усещам, че следя
високо литналото ято...
 
И днес си мисля за неща,
които няма да се сбъднат.
А чувал съм, че старостта
донася на човека мъдрост...
 
За луд ще ме помислят - знам -
ако усетят, че мечтая,
че в стаята, останал сам,
във звездни светове витая...
 
И аз се чувствам неразбран,
но още е далече краят...
 
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма