Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Простори предлага:

Поезия:



Есе:

Преводи:

Имена:

Разказ:

Интервю:

За първи път в Простори:

Бенефис:

Светът на думите:


В олтара на поета:

Друго време:

Хумор:

Преглед:

Шедьоври на българското есе:

Книга 8 Книга 9
Статии
За първи път в Простори
Стана Димитрова 
 
НЕ СЪМ ОТТУК
В градчето, където израснах
и се завръщам понякога -
не мога да упътя колите,
които ме спират и питат
как да продължат в посоката,
която търсят и са тръгнали...
Изброяват ми големи градове,
които познавам,
с личните им имена,
но не зная пътя към тях
по картата, а иначе...
И за да не ги обърквам,
им отговарям открито:
Не съм оттук.
КАТО ВЪВ СЪН
Времето се е провлачило...
Не си вярвам
и днес да намеря сили,
за да събера и изхвърля
окапалите сухи листа,
след снощния дъжд.
Трупат се, откакто съм дошла,
и потъвам в тях като във сън
от купища сухи листа,
нахвърляни от немилостив вятър
из двора на запустението.
УТАЯВАНЕ НА БОЛКАТА
Бях забравила, а помня.
Този град е каменист.
И чаткането на копитата,
които се завръщат в него,
с препълнени каруци ден.
За песента на чучура
от градската чешма –
преливаща във коритата,
след хоризонта на Скръбта,
където болката се утаява.
За каменния свод над нея,
с грижливо наредени некролози,
заслушани във живата вода.
И жадните коне –
с нетърпеливи глътки,
които пият свечеряване,
от утрото на хоризонта.
Бях забравила, а помня.
Този град е каменист.
И камъните, със които ме пропъди,
още ме преследват...
 
 
Назад [ 10 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма