Съдържание |
|
Простори предлага:
|
Поезия:
|
|
|
Есе:
|
Преводи:
|
Имена:
|
Разказ:
|
Интервю:
|
За първи път в Простори:
|
Бенефис:
|
Светът на думите:
|
|
В олтара на поета:
|
Друго време:
|
Хумор:
|
Преглед:
|
Шедьоври на българското есе:
|
|
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии |
За първи път в Простори | Стана Димитрова |
|
НЕ СЪМ ОТТУК
В градчето, където израснах
и се завръщам понякога -
не мога да упътя колите,
които ме спират и питат
как да продължат в посоката,
която търсят и са тръгнали...
Изброяват ми големи градове,
които познавам,
с личните им имена,
но не зная пътя към тях
по картата, а иначе...
И за да не ги обърквам,
им отговарям открито:
Не съм оттук.
КАТО ВЪВ СЪН
Времето се е провлачило...
Не си вярвам
и днес да намеря сили,
за да събера и изхвърля
окапалите сухи листа,
след снощния дъжд.
Трупат се, откакто съм дошла,
и потъвам в тях като във сън
от купища сухи листа,
нахвърляни от немилостив вятър
из двора на запустението.
|
УТАЯВАНЕ НА БОЛКАТА
Бях забравила, а помня.
Този град е каменист.
И чаткането на копитата,
които се завръщат в него,
с препълнени каруци ден.
За песента на чучура
от градската чешма –
преливаща във коритата,
след хоризонта на Скръбта,
където болката се утаява.
За каменния свод над нея,
с грижливо наредени некролози,
заслушани във живата вода.
И жадните коне –
с нетърпеливи глътки,
които пият свечеряване,
от утрото на хоризонта.
Бях забравила, а помня.
Този град е каменист.
И камъните, със които ме пропъди,
още ме преследват...
|
|
|
Назад
[ 10 ]
Напред
|
|