Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Простори предлага:

Поезия:



Есе:

Преводи:

Имена:

Разказ:

Интервю:

За първи път в Простори:

Бенефис:

Светът на думите:


В олтара на поета:

Друго време:

Хумор:

Преглед:

Шедьоври на българското есе:

Книга 8 Книга 9
Статии
Интервю
Ирина Муравьова, актриса:
Ако не бях актриса, щях да съм нещастна жена 
 
Ирина Муравьова е народна артистка на Руската федерация, позната у нас от десетките й роли в киното. Нейните героини са ярки, обаятелни, с чувство за хумор. Познаваме я най-вече като Людмила от филма “Москва не вярва на сълзи”, получил “Оскар” за чуждестранен филм. За ролята си в него тя е отличена с Държавната награда на СССР. Съпругът й е известният режисьор Леонид Ейдлин. Имат двама синове - юрист и мениджър. Всички в семейството са родени в един месец - празнуват рождените си дни от 2 до 15 февруари.
Звездната двойка бе на почивка във Варна през лятото на миналата година. И макар за Муравьова много да се говори, че не обича журналистите, че много трудно дава интервюта, ето ме в апартамента им в хотел “Империал” на ваканционния клуб “Ривиера”. Отваря ми сериозна жена - любезна и сдържана, на лицето на която, макар и рядко, проблясва познатата от филмите неустоима усмивка.
- Как сте, Ирина Вадимовна?
- Чувствам се като у дома си. Тук е прекрасно.
- Идвала ли сте друг път в България?
- Да, няколко пъти, но беше отдавна и почти не си спомням.
- Коя е първата Ви връзка с България?
- Играх в пиеса на българския драматург Панчо Панчев. Все още помня неговата героиня Бонка. Това бе пиеса, която се задържа дълго в репертоара на театъра. И телевизията я снима. Много хора все още я помнят.
- Можете ли да възпроизведете реплика от нея?
- Ролята, разбира се, помня. А реплика, може би бих могла да си спомня нещо... Но помня добре песничките, които изпълнявахме.
- Снимала сте се и в един български филм. Помните ли как се казваше?
- Не, не си спомням.
- “Мадам Бовари от Сливен”.
- Наистина съм забравила.
- Ако не бяхте актриса, каква щяхте да бъдете?
- Не знам, навярно нещастна жена.
- Това означава ли, че пред мен стои една щастлива и реализирана жена?
- Да.
- Къде играете сега?
- В Малий театър.
- Театърът или киното е на първо място в живота Ви?
- Не може да се каже кое е на първо място. Артистите обичат да играят навсякъде. Предлагат ти участие в кино - чудесно, участие в театър - чудесно. Но ако ме попитате от какво не бих се отказала, бих запазила театъра.
- Но нали киното Ви направи известна?
- Така е, разбира се.
- В България Ви познаваме от филмите, а не от театралната сцена.
- Да, но в театъра можеш да работиш цяла година. А в киното - снимаш се и всичко след това се забравя.
- Кои са най-важните филми в живота Ви?
- “Москва не вярва на сълзи”, “Карнавал”, “Най-обаятелната и привлекателната”, “Чисто английско убийство” и много, много други...
- А сега снимате ли се?
- По-малко.
- Кой е последният Ви филм?
- В момента се снимам във филм за писателя Варлаам Шаламов, ще играя неговата майка. Станах на възраст, за която има по-малко роли. Сега правят филми за младите. Всъщност винаги са ги правили за тях.
- Нима не живеят и по-възрастни хора?
- Живеят, разбира се, но да се разказва за тях не е интересно. Интересно е да се снима за младите - за любов и т.н.
- Какво е чувството да се наблюдаваш отстрани? Обичате ли да гледате филми с Ваше участие?
- Не, не обичам да ги гледам. Може би когато мине още много време, когато няма да приличам на себе си, ще се гледам като страничен човек. Защото ще виждам млада жена. А сега не обичам да се гледам. Не ми е приятно.
- Съжалявали ли сте някога, чу сте посветила живота си на тази професия?
- Не, при мен всичко вървеше гладко. Не се налагаше да съжалявам. Но сега сякаш се уморих от цялата тази суета.
- Иска ми се да си спомните за един много познат в България филм - “Москва не вярва на сълзи”. Той получи важни награди.
- Той получи най-голямата награда - “Оскар” за чуждестранен филм. Дадоха ни и Държавна награда.
- Как изглежда “Оскар”-ът?
- Не съм го виждала. Когато казаха, че сме получили “Оскар”, в ония години ние дори не знаехме, че има такава награда. Още имаше “желязна завеса”. Беше през 1978 - 1979 г. Някъде там, на Луната ли, къде ли, били дали нещо. Чудехме се дали ще разберем и ще видим какво е. Такава беше за нас Америка. Някъде там в Америка нещо...
- А кой получи наградата?
- Даже и режисьорът не можа да я вземе. Смятаха, че няма да му я дадат. Имаше наш представител в САЩ - човек от посолството. Той я получи. Благодарение на “Московский фильм” после имахме възможност да посетим много страни...
- А как снимахте, вярвахте ли, че този филм ще има такъв успех?
- Снимките вървяха много леко. Отначало художественият съвет на киностудията не искаше да ни приемат във филма и дълго, дълго режисьорът прави проби, за да избере трите си главни актриси. Може да се каже, че попаднахме с бой във филма. Но никой не смяташе, че ще има такъв успех. Историята е весела, житейска, в нея нямаше нищо особено. Благодарение на таланта на режисьора успяхме.
Олег Денисенко
“Бягаща мелодия”, 2004.
Фестивален и конгресен център, ноември 2006
- Вие кога почувствахте, че сте станала известна, кога хората започнаха да Ви разпознават на улицата?
- Още в началото на артистичната си кариера аз се снимах много в телевизията. А телевизията също дава зрителска слава. Още тогава започнаха да ме спират на улицата.
- Сега какъв е интересът в Русия към театъра, пълни ли са салоните?
- Да, пълни са. Хората обичат да ходят на театър. Но това не е същият театър, какъвто беше по-рано.
- Какво имате предвид?
- Това, че по-рано имаше велики театрали, в Москва имаше театрален бум, имаше висота. Сега всичко някак си издребня. Сякаш няма приемственост в професията. Изведнъж като че ли се скъса веригата и хората, които правят спектакъл, не знаят как са правили това преди тях. Стигнали сме такива висоти, а сега...
- Може би само Ви се струва, може би трябва да мине време, за да съдим.
- Не, не ми се струва. Не може да се струва на всички. Всички говорят за това. Не съм само аз. И това е много обидно. Но може и да се промени всичко това. Само че сега, за съжаление, просто няма такива театрални личности като преди.
- А публиката, тя същата ли е като преди?
- Е, хората идват в театъра. Идват, но не получават това, което аз например съм получавала някога от театъра. Какви потресаващи театрални представления имаше!
- От киното Ви познаваме като наша съвременничка - находчива, малко предизвикателна... А какви роли изпълнявате в театъра?
- В нашия театър се играе само класика. Аз играя в пиеси на Чехов и на Островски. Играя главните женски роли във “Вишнева градина”, в “Чайка”, в “И най-умният си е малко прост”....
- Как е с кинопроизводството?
- Снимат, не са прекъсвали. “Мосфилм” прави предимно сериали. Моят филм, който сега снимам, също ще е сериал за телевизия в 8 серии.
- И у вас ли американските филми са превзели екрана?
- Навсякъде е така. Те са по-евтини. Целият свят гледа по телевизията едно и също. И филмите, и игрите са едни и същи навсякъде по света.
- По-лесно ли изграждате образите на жени, които приличат на Вас? Имало ли е такива?
- Имало е, разбира се. Но какво значи да приличат на мен? Те не че приличат толкова на мен, колкото са ми по-разбираеми.
- Кажете за какво се молите сега, какво не Ви достига, какво не Ви харесва?
- Не ми харесва, че идва старостта. Не съм свикнала още с нея. Тя вече е в тялото ми, но аз не я приемам с душата си. Струва ми се, че още съм млада. Това е някакъв преходен период. Трябва да осъзнаеш, че идва друга възраст, че не си момиче... А иначе животът е прекрасен. Слънцето свети, морето блести...
- На морето е така, но в града?
- В града също е хубаво.
- Какво Ви се иска да се промени?
- Бих искала по-лесно да се работи. Всичко е свързано с големи усилия. А имаше такъв период. Беше така хубаво и весело да се работи. А сега е трудно. Но това е някаква вътрешна трудност.
- Трудно е да се живее?
- Не, да се работи.
- Смятате ли, че може да стане по-лесно?
- Не зная, може би пак ще стане по-лесно. Човек има различни периоди в живота си. Лесно - трудно - лесно - трудно...
- А сега е трудно, така ли?
- Да.
- Може би защото преживяваме преходни години?
- Според мен това е свързано повече с промяната във възрастта. То е нещо лично. Обществените проблеми не могат да повлияят на това чувство, да попречат на човека. Това са вътрешни процеси. Сега нямам проблеми в битово отношение, живеем по-добре. Да, имаше тежък период, но нещата се променят към по-добро. Лошото е, че годините отминават.
Донка Христова
 
 
Назад [ 9 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма