Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Преводи:

Бележник:

Памет:

Друго време:

Преглед:

Разкази:


Анкета:


Майстори на разказа:

Дневник:

Български поети на ХХ век:

Книга 8 Книга 9
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА
Издател с финансовата помощ на Община Варна на в. КИЛ – вторият по дълголетие вестник в България за култура, изкуство и литература.
  
Когато в България започна „пролетта на гражданите“, се роди и „КИЛ“ - вестникът за култура, изкуство и литература, изразяваш, със своята абревиатура метафора за носещата греда на духовния кораб - изкуството - което не само трябва да съществува, но и да се развива и процъфтява. Роди се спонтанно, със завидното единомислие и подкрепа на много творци, с красивото чувство за полет и простор на духа.
Неусетно бързоногото време отброи тридесет лета от началото. Много дни, месеци, години се изнизаха, понякога само мечтата стигаше за да ни крепи, да ни вдъхва издръжливост и днес, не без гордост да кажем, че не сме отстъпили от копнежа си във Варна да съществува литературно издание като израз на духовните не само потребности, но и възможности на морската ни столица.
Със стиховете, разказите и сатирата, с журналистическите материали за националните културни събития в града, ежемесечно показваме пред своите читатели днешния си образ, както и образът на преживяното време в най-преломните три десетилетия, което нас обръщаше и ние него.
Сигурни сме, че и през бъдните десетилетия в. КИЛ ще си остане предпочитана и търсена трибуна и от литературните му страници ще продължава да струи неподправена и чиста духовна енергия, която противостои на пошлото и дребнавото.
Статии
Поезия
Юрий Лучев 
 

Юрий Лучев е роден на 2 август 1957 г. в Лом. Завършва английска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, работи като преводач във Варна. Автор на стихосбирката „Посичане на ореха” (1982).

 

Стомна, декорирана с птици (ХIII - ХIV в.)

МРАЧЕН ЧОВЕК, МНОГО
Седи и празно гледа
сякаш вените си е прерязал
и кръвта му е изтекла във мравуняк
а очите му във шепите му са изтекли
или пък между краката са изтекли –
все едно изтекли са и толкоз.
Ами който много гледа…
Или са избодени защото е езичник?
Или е войник на Самуила?
Като гледам вече май се е възнесъл
във небитието
или пък оттам пристига
с много труд все още диша и въздиша
и не се разделя с мрачната си сянка.
И мълчи не казва как и откъде и накъде
защо и откога дори да знае
чаплата защо се казва чапла
гъбата отровна ли е или не е
и така нататък се прегърбва
и така нататък се отказва
да узнава и познава да го търси някой
да го чакат на уреченото място
и не притежава мобифон
на фона на мъглата
Абе я тури му пепел:
да не съм го молил да седи и гледа
да не съм го канил тук да се мотае
да не би да имам да му давам нещо
да не би да има нещо да ми дава –
той взел-дал отдавна вече
и защо ли още се мотае а не вземе
да си окачи въжето
щом за него пеперудата е гъсеница
а зачатието е смърт в забавен кадър
щом ръката му така е уморена
че и виното си само с поглед пие
щом нозете му така са уморени
че единствено надолу могат да го носят вече
щом душата му е тъй сломена
че не пее и не плаче и не грее
а сънува детското си слънце под дървото.
Ами първо трябва да си изплете въжето
от конопа който ще засее
и сапун ще трябва да открадне
докато жените са в реката
и дърво да посади и да отгледа
с хубав клон високо над земята
(много работа за сам човек е)
и докато чака
я дъждът я мравките ще го довършат
Помогнете му бе мили хора на човека
кой с въже сапун дърво му изберете –
може и на вас такова да ви дойде до главата.
 
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма