Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Преводи:

Бележник:

Памет:

Друго време:

Преглед:

Разкази:


Анкета:


Майстори на разказа:

Дневник:

Български поети на ХХ век:

Книга 8 Книга 9
Статии
Бележник
Иван Гранитски
Трагизмът на чувствителната душа 
 
Деньо Денев
Малцина са в съвременната българска поезия творците, които така безжалостно се подлагат на професионална дисциплина и нравствен самосъд, както Деньо Денев. За почти три десетилетия този автор, за разлика от редица свои колеги, издава рядко, и то след изключително прецизна подготовка на текста. Неслучайно един от неговите естетически кумири е Атанас Далчев. Деньо Денев му подражава - във възвишения смисъл на думата - и като творец (той пише предимно лирика и фрагменти), и като гражданско поведение. Изкушаваме се да припомним знаменитата фраза на самия Далчев - в българската литература има таланти много, но характери малко. Деньо Денев представлява щастливо двойно съвпадение - неговите творения категорично говорят за нежен и ярък поетически талант, а същевременно литературно-гражданското му битие доказва наличието на строг и непреклонен в преследването на своите възвишени цели характер.
Освен оригиналните свои книги авторът се решава два пъти да поднесе на читателите и томчета с избрани творби. Такъв е и случаят с “Блуждаещ огън”. Тук той е вложил като скромно подзаглавие: Стихотворения, миниатюри, бележки. Отново се убеждаваме в строгата самокритичност на Деньо Денев и в стигащия на моменти до перфекционизъм негов художествен избор. Това томче действително съдържа най-доброто, създадено от талантливото перо на поета.
В емблематични ранни негови стихотворения, примерно като “Шепа сол” или “Берачът на билки”, ние си припомняме вълненията на младия творец, който усеща преходността на човешкото битие. “Шепа сол е животът ни, / а вечна вода са космичните бездни” - възкликва той. Състрадателното, жертвоготовното, просветленото, умъдреното извира от стихотворението “Берачът на билки” и “Крайпътни дървета”. Авторът загребва от кладенеца на душата светлите си внушения, той се любува на пасторалното, на възвишеното излъчване на живата природа и вижда как “Слънцето пуква с целувка сърцето на камъка / и в тигана си пържи всичко до есента”. Деньо Денев усеща природната мъдрост на дървото, билката, цветето, сърпа, буковата каца, искрящата кръв на гроздето. Той непрестанно се озадачава и възторгва от тъмния затвор, който водата разкъсва, от сребърните мълнии, които осветяват бора смолист и жълтото цвете. Поетическата наблюдателност на Деньо Денев е впечатляваща. Той успява да открие метафоричното и в баналното наглед. В едно от своите програмни стихотворения “Невидимо” авторът изповядва:
Искаш всичко от иглата до конеца
ти, човеко, в живота си да подредиш,
а без дом и грижи свири си щуреца
и за нежната му смелост обич му дължиш.
Но... ти целият обсебен си от суетата
господар да си на същества и вещества.
Съхнат коренче след коренче в душата,
додето стане тя пустинна синева.
Няма как да не усетим дискретното привличане и оттласкване от поетическата традиция на Александър Геров и Веселин Ханчев. Разбира се, и вездесъщото могъщо облъчване на Атанас Далчев. Но всяко влияние при Деньо Денев е благородно преплавено в ретортата на неговата лирическа индивидуалност.
Ако търсим изворите на вдъхновение за Деньо Денев, без съмнение те са Атанас Далчев и Александър Геров. Това неподражаемо съчетание на пейзажност, висока метафоричност и предметност тръгва именно от тези стълбове на българския дух. Деньо Денев щастливо продължава тази ярка традиция. Той усеща как душата на деня просветва. Въобще душата е ключова дума за него. Редица творби са посветени на нескончаемите опити да се надникне в бездната на човешката психика, да се формулира свръхпредназначението на човека, да се съзерцава и в същото време прорицава тази загадъчна, мамеща, възвишена и стряскаща субстанция.
Ярка особеност на поетиката на Деньо Денев е съчетанието на пасторалност и съзерцателност. Той не се интересува само от външните параметри на пейзажа. Той иска да открие душата на пейзажа. Затова искрата на светулката, тихите напеви на капчука, каменното теме на планината, кристалите на звездите и маслинената клонка са опорите на неговата естетика. Но и най-пасторалното настроение при този поет е заредено в същото време със сурови и трагични интонации. Така е например в поразителното стихотворение “Вглеждане в окото на кладенец”.
В дните-близнаци от сутрин до вечер промивах пясък
и безразсъдно хълма на своя живот разруших,
но вместо частици със златен блясък -
отсявах от време на време по някой стих.
И добре, че е с пукната язва небето, та мога
по дъждовете да пращам писма до моя баща.
А там - под земята - не пущат на свиждане даже и Бога,
макар да е той творецът на всички неща.
Зад великолепната метафорика наднича просветленото разбиране за обречеността на малкия човек. Тази тема неслучайно е така важна и прочувствена и за други поети от генерацията на Деньо Денев - например Борис Христов, Таньо Клисуров, Георги Белев. Величието на малкия човек вълнува тези автори. Той уж е беззащитен, маловажен и незначителен, но всъщност на него се крепи битието. Той е моралният коректив на всички разюздано-самооблъщаващи се силни на деня. Той е самият живот.
Подобно на своя велик учител Атанас Далчев и Деньо Денев върви от предметното към абстрактното, от конкретната визия към съзерцанието на Абсолюта. Той знае, че пътят е истинският Бог на човека, движението, постоянното неспокойствие. И природното, и човешкото битие взаимоосмислят всичко - от Хераклитовото всичко е едно до Лайбницовата безкрайност на отделната монада. Затова за него светлината е причастие, голгота, постоянна възвишена реинкарнация на вселенското начало.
В томчето “Блуждаещ огън” е включен и цикълът “Книга за мама”. Много сполучливо авторът е сложил подзаглавието “Апология на звезда”. Тук ние усещаме животворното влияние на Дебеляновата поетическа традиция. Майката се възприема като Пиета. Тук си дават среща мъката и болката, нощта и денят, небето и бездната, съзерцанието и динамиката. Този цикъл е написан с трагично вдъхновение, едновременно мъчително и леко, разтърсващо и лежерно, в сурови графични рембрандовски краски и в ярката хроматична наситеност примерно на Хуан Миро или Салвадор Дали. Майката според поета е мъдрост и умиротворение, надмогване на битийното и потъване в Абсолюта. Несъмнено стихотворенията на Деньо Денев, посветени на Мадоната, Богородицата, вечната женственост, са не само негово лично поетическо постижение, но и ярък естетически факт в съвременната българска лирика.
Но поетът Деньо Денев нямаше да бъде достоен ученик на Атанас Далчев, ако не насочваше постоянно своето вътрешно зрение към трудния жанр на миниатюрата, фрагмента, есеистичния къс, стихотворението в проза. “Рани в снега” се казва цикълът с миниатюри, включени в този том. Тук ние усещаме изящността, елиптичността, високата метафорична натовареност, чувството за мяра, стремежа към пределна изчистеност. Не са много авторите в съвременната ни литература, които имат таланта да създават небанални миниатюри и фрагменти. Слава богу, нашият автор е между тях. Като добавим тук и неговите послеписи - впечатляващи съприкосновения с поезията, талантливи коментари и разсъждения върху творчеството и живота на велики автори, - добиваме впечатление от интегралния образ на твореца Деньо Денев. Той е посветил себе си на поезията. Творчеството е неговият върховен Бог. Той му служи вярно повече от три десетилетия и божеството го възнаграждава с постоянство на таланта, яркост на внушенията и нека се надяваме, творческо дълголетие.
И ако Фридрих Ницше в почти всяка своя книга директно или опосредствено ни казва: “Ето човека!”, четейки творбите на Деньо Денев и на подобни нему талантливи съвременни творци като Неделчо Ганев, Валери Станков, Таньо Клисуров, Ивайло Балабанов, Недялко Славов и др., ние възкликваме екзалтирано и ликуващо: “Ето поета!”
 
Илюстрациите в броя са на картини от последната изложба на Тереза Зиковска, която бе открита на 22 март т.г. в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна.
Тереза Зиковска е родена през 1975 г. През 1993 г завършва ССХУ по приложни изкуства - София, през 1998 г завършва НХА “Николай Павлович” в класа на проф. В. Овчаров и проф. В. Попнеделев. От 1999 г преподава във ВСУ “Черноризец Храбър”. Участвала е множество самостоятелни изложби и кураторски проекти в периода 1996- 2007.
Член на СБХ /2007/.
Худ. Тереза Зиковска
 
 
Назад [ 5 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма